Мария Игнатова: Любовта се случва само веднъж
Мария цитира Омар Хаям. И малко Чомски. През последните години тя дава интервюта за печатни медии с честота, известна още като никак. За EVA направи изключение
Яна Папазова 24 November 2020
Какво научи от работата си в телевизията?
Без съмнение много, но най-вече, че липсата на комедия и политическа сатира днес е оглушителна. Някакви други фактори изместиха съдържанието от първото място. Т.нар. политическа коректност (или, както го нарича Ивайло – „обществена приемливост“) е напът да осакати жанра комедия непоправимо.
А какво е новото в „Папараци Ново 20“?
Моето „Ново 20“ е наистина ново, но не напълно различно от това, което съм работила през последните 15 години. Много ми се иска хуморът да продължи да диша в ефира. Никак не е лесно, по ред причини, но то пък и никога не е било. Има един полски хуморист с шоу, подобно на това, което правихме в „Господарите“, и той задава тежкия въпрос към тежкия консерватор Качински защо в Полша вече няма място за хумор. (Смях.) Иначе – любопитна съм, не се боя от промените и винаги съм се отнасяла изключително отговорно към зрителя и към себе си. Имам подкрепата на екипа на Иван и Андрей и те имат моята.
Какво всъщност те прави тази, която си?
Не знам. Труден въпрос. Имам приятели. Много. Дългогодишни приятелства, някои отпреди 30 години. Изисква се старание и внимание, но държа на това и не ми тежи. Напротив.
Разочарования? Предателства?
Честно, не знам за какво става дума. Никога на никого не съм била обидена. Предпочитам да съм „разбрала“. Дори мисля, че това ме описва най-добре.
Какво мислиш за любовта?
Че се случва само веднъж, като по Омар Хаям. Ако не сте я изживели – ваше дело плохо, както съчувствено казва Остап Бендер. (Смее се.)
Виждаш ли се в политиката?
Не, вие полудяхте ли. (Смее се.) Аз съм просто „забавляч“, entertainer. Мечтая за медийна среда, в която „Господарите“ се завръщат – не поради носталгия, а защото медийна среда без подобен коректив е пълен граждански и медиен провал.
Фалшивите новини се разпространяват в пъти по-бързо от истинските. Мигновеното удовлетворение от валящи сърчица се превръща във всекидневна необходимост.
Щастието е твърде надценено и изначално „мъгливо“ понятие – да не говорим, че в момента има цяла индустрия на „щастието“, която насила ни вменява (подсилена особено от Инстаграм, на който му викам ИнстаСрам), че трябва непременно да сме „щастливи“. Никой никога не е щастлив, то и няма как, ако притежаваш зрялост и втори план. Така че да се радваме на оскъдните моменти, които много приличат на щастливи. Да се радваме на малките неща – да целунеш детето си, да се разсмееш за нещо с любимия си, такива неща.
Имаш ли мото?
Не, имам само „авто“ – един вече стар малък италиански автомобил.
