„Този мост построи по време на царуването на най-великия от султаните, султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, нека продължи безопасността и сигурността му, техният велик везир Мустафа паша – бог да го покровителства заради това, което създаде. И това бе най-дълготрайното негово добро дело.“
Надпис от построяването на моста, 1529 година

Мостът над Марица в Свиленград е една от най-красивите гледки, на които може да се натъкнете в България. Реката е надминала обичайната си скромност, разливайки се нашироко с мечта за море, а през нея като огърлица се редуват арките на моста, построен преди петстотин без малко години. Двайсет и един са сводовете, които поддържат дългия му 295 метра гръб. По средата му е издигната плоча с надписа за построяването му, която някога използвали и като дъска за обяви. Те били еднотипни. Властта нещо заповядвала, населението изпълнявало.

Човекът, начертал моста най-напред в мечтите си, е Мимар Синан – ако сте виждали шедьовъра му, джамията Селимие в Одрин с нейните 999 прозореца, ще знаете за какво самочувствие и полет на фантазията става дума. Със Селимие турският архитект е искал да задмине най-великата постройка на древността, „Света София“ в Истанбул. Негови са и джамиите „Баня баши“ и „Коджа дервиш Мехмед паша“ (днес църквата „Свети Седмочисленици“) в София.

Край моста били изградени кервансарай – източното съответствие на мотелите, джамия, хамам и чаршия, финансирани също от везира, край които възниква и днешният Свиленград.

Мостът на Мустафа паша не е имал късмета на прочутия мост на Дрина, създаден също от Мимар Синан и описан от Иво Андрич в един от великите европейски романи. За съжаление, защото онзи от Дрина отстъпва на свиленградския поне с две неща – завършен е близо половин век по-късно, през 1577 година, и е дълъг 180 м с едва 11 свода. Благодарение на спечелената с романа популярност мостът на Дрина от 2007 година е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (а за моста на Марица не знаят и мнозина българи).

Андрич с безподобно майсторство разказва за съдбата му на фона на човешките страсти, на смърт от чума и от война, вплитайки в историческите факти местни легенди. А такава има и за моста на Мустафа паша и е свързана с личната съдба на велможата. За постройката той похарчил 400 кесии с жълтици – само за хоросана отишли хиляди и хиляди яйца, събрани от околното население.

Както е обичай и до днес, лично султанът дошъл да открие обекта и толкова го харесал, че съвсем по султански го пожелал. На имперската хазна щяло да се отрази добре, ако се сложат такси за преминаването на моста, нищо че бил построен да служи безвъзмездно на хората. Мустафа паша знаел какво го очаква, ако откаже на владетеля – още един чувал, натъпкан с камъни за допълнителна тежест, щял да потъне на дъното на Босфора. Решил сам да погълне отровата. Сюлейман побеснял и проклел – онзи, който пръв мине по моста, да загуби най-ценното в живота си. Никой не посмял. Бащата на Мустафа паша решил да се жертва – вече бил загубил най-ценното, сина си.

Оттогава милиони стъпки са отеквали по облите камъни, с които е застлан мостът. Той е бил свидетел на хиляди любовни истории, на раждания и смърти от двата бряга на Марица, милиони риби са минали между арките му, пресрещани от кукичките на въдичарите. Но мостът още чака своя Иво Андрич да му въздаде за красотата, заради която един велик везир някога е пожертвал живота си. Може би.


КОМПАС
- Свиленград е на два и половина часа с кола от София, пътува се комфортно по магистралите „Тракия“ и „Марица“. Със стратегическо разположение в единия край на моста и страхотна гледка към водите на разлялата се Марица е таверната „Моста“.
- В околността на Свиленград са винарните „Катаржина“ и „Мезек“. Мезек е близко до Свиленград село, край което се намира забележителната тракийска гробница от микенски тип. Това е най-дългата гробница по нашите земи, близо 30 метра заедно с коридора към погребалната камера, проучена е още през 30-те години от проф. Богдан Филов. След построяването й през 4.–3. в. пр.Хр. гробницата е била засипана с петдесет хиляди тона пръст!
- Край Мезек има и запазена византийска крепост от 11.–12. век, изградена по време на управлението на император Алексий I Комнин. Автентичността й е леко накърнена от бутафорните манекени, поставени в кулите й с надпис: „Тъмница, моля, не влизайте“.