Толкова са хубави! Личи си, че много те обича и че е много щастлив, че те има.

Имаше много кадри и с мама, но песента е посветена на него. Някой ден ще пусна и кадрите с нея. Без да знае. Ще я изненадам. Много са мили, наистина. Щастливка съм с такива родители.

Сънуваш ли го?

Доста често. Сънувам как правим неща заедно. И това е едно от най-сюрреалистичните ми преживявания. Когато се събудя, не съм сигурна в кой от двата свята съм. Аз вярвам в паралелните вселени и че сънищата и реалността са паралелни вселени, в които ни се случват неща. Един от любимите ми филми е „Интерстелар“. Мисля, че реалността е такава. Няма как да сме сами и как хората просто да си отиват. Веднъж беше дошъл в съня ми. Сънувах, че с мама се разхождаме в „Младост“ – квартала, в който съм израснала. И го виждаме на улицата, на един тротоар, заобиколен от много хора, които го снимат, викат името му. А неговото лице е безизразно, без емоция. Все едно няма връзка със случващото се. Отидох при него, пипнах го, питах го: „Какво става? Какво правиш тук? Защо си тук?“. А той каза: „Как така защо съм тук?“. И ми отговаряше на въпросите с въпроси. Знаеше кой е, кои сме аз и мама, но нямаше и спомен от слава, от група, че е пял, че е Дими от „Сленг“. След като сънувам такива неща, ми е много трудно да се върна в реалността. През деня ми е много странно.

Говориш ли с него наум?

Много пъти се питам как би постъпил в разни ситуации или го питам: „Ако беше тук сега, дали щеше да се гордееш с това, което съм направила, или щеше да ми се караш?“.

Сигурно щеше да хареса клипа на новата ти песен Apology.

Благодаря ти! Аз също много го харесвам. Нескромно е. Голямата заслуга е на режсиьора  Бойко Щонов – страхотен професионалист. Накара ни да се чувстваме сякаш всичко е супер леко и приятно. А снимките хич не бяха кратки. Не сме спали много, но в крайна сметка такава ни е работата. Стайлингът ни е заслуга на Гроздан Михайлов. Беше приготвил по пет визии на човек. Много съм благодарна за целия екип, с който работихме. Имам късмета да срещам професионалисти.

Би ли приела, ако до майка ти застане друг мъж?

Бих приела всичко, което се случва в живота й, ако тя се чувства окей с него. Бих я подкрепила във всичко, както и тя прави за мен. Просто искам да я обича.

Какъв ти харесва да е мъжът до теб?

Нямам много опит. Аз съм хаотична, понякога разпиляна, реагирам спонтанно и съм много чувствителна. И може би ми харесва да е човек като моя приятел – чувствителен, емоционален, но спокоен. Това ме балансира. От време на време успявам да го вкарам в пътя, ако се е загубил. Той мен – също. Мотивираме се заедно. Мисля, че това е много важно. Според мен е хубаво, че се подкрепяме. В една връзка е ценно и да има доверие, честност и любов.

В Музикалната академия ли мислиш да кандидатстваш?

Колебая се. Интересно ми е да следвам психология и философия в Софийския университет. Музика бих учила извън България, в Англия например.

Когато беше на 5 годинки и правих първото интервю с теб, на въпроса каква искаш да станеш, като пораснеш, отговори – архитект и булка.

Ха! Архитект! Откъде е дошло? Сигурно от леля ми – сестрата на баща ми. Тя е такава. Да стана булка си мечтая още. Винаги съм си представяла да бъда млада майка, да се омъжа млада.