Твоят приятел прилича ли на баща ти по нещо?

Не знам. Не си пада много по екстремни преживявания и бързи скорости, но в напрегнати ситуации подобно на татко има едно спокойствие и мисъл за нещата. Просто виждаш в очите му как вече знае решението и е уверен в него. Аз съм обратната – паникьосвам се, мисля сто начина да реагирам. Той ми се разсърди, като прочете, че съм говорила за него в интервюто, което ми прави преди две години. Притеснителен е. Хората са различни.

Пеенето ли е посоката, в която си избрала да вървиш?

Със сигурност. И работя, за да сбъдна мечтите си. Не е лесно, защото държа да правя смислени проекти, да пиша смислени текстове. Допускам грешки. Уча се. Когато правиш нещо и влагаш любовта си в него, ти растеш с него. За мен е много важно хората да намират себе си в творчеството ми. Много ми писаха, когато направих песента „За теб“, че също са преминали през загуба на родител. Има смисъл. Много по-леко е да знаеш, че някой е преживял нещо подобно на теб.

А ти как разбра, че баща ти си е тръгнал?

Бяхме във фитнес залата, където с мама тренираха. Тя ме взимаше с нея от време на време. Беше забавно, говорех си с хората, които работеха на рецепцията, и гледах как се потят всички на уредите. Точно бях навършила шест. Всичко се случи много бързо, мама изскочи от залата. Говореше по телефона. Чух я как извика: „Дими се е блъснал с мотора?!“. Не знаех с кого говори. Затича се по стълбите, без да ми каже – ела с мен. Плачеше, беше в истерия. Тотално забрави, че има дъщеря. Аз тръгнах след нея. До последно не разбирах какво се случва. Не мисля, че до някое детско съзнание може да стигне мисълта, че родителят ти може да е починал. И после се събрахме в една от тогавашните ни семейни приятелки, ти може да я познаваш – Наталия. Всички приятели на татко дойдоха. И мисля, че един от тях ми каза, че татко го няма. Не си спомням точните думи, но разбрах, че го няма. Много е трудно за осъзнаване на тази възраст. Не съм знаела какво значи смъртта. Сега си давам сметка, че колкото и да звучи странно и нелогично, случилото се е било за добро. Трябвало е аз и мама да минем през трудности. Да израснем заедно. Да се сплотим. Много пъти ми е казвала: „Нали знаеш, че на края на деня сме аз и ти?! Няма друг“. И може би двете имаме страхотни отношения именно заради това, което се случи.

Можеш ли да си го представиш възрастен?

Честно казано, не. Той си беше човек на високите скорости, силните преживявания с много адреналин. Просто ми е интересно – това обсъждам и с мама към днешна дата – дали щях да се занимавам с музика.

В смисъл дали нямаше да е твърде критичен и да не ти остави пространство?

Да. Може би щях да бъда спортистка, лекоатлетка или тенисистка, защото той много държеше на спорта. И аз постоянно ходех на някакъв вид спорт, макар че не ми беше най-приятното занимание. Никога не харесах плуването например. Трудно ми е. Много обичам да играя тенис. Харесваше ми и леката атлетика. Тати ме научи да карам ски като много малка. Даже миналата седмица се видяхме с най-добрия му приятел от казармата, с когото си останахме близки с годините. Те, между другото, визуално много си приличат. И ги питам със сина му – ще ходим ли на ски, като дойде зимата. И той каза – помниш ли щеките по каските. Ха-ха-ха. Като бяхме малки и карахме заедно, при всяка грешка двамата с тати ни чукваха с щеките по каските. А ние имахме огромен респект към тях. Татко беше много дисциплиниран и строг, и с голям авторитет, макар че не изглежда така на клипчетата, които включихме във видеото „За теб“. Аз ги видях за първи път, когато започнахме да правим монтажа на песента. Досега са били някъде у дома.