Моно но аваре
Адриана Попова 13 October 2020
Когато дясната му ръка се уморявала, Константин Щъркелов започвал да рисува с лявата. Успехът идва при него рано – още с първата му изложба през 1911 година. Цар Фердинанд откупува от нея 22 картини. Щъркелов дава половината от спечеленото на майка си, вдовица, която го е издържала с пране и слугуване по чужди къщи, а с останалите пари обикаля Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Лозана, Женева и Венеция.
„Цар на акварела“ се превръща в истинско клише за творчеството му. В акварелите си той пресъздава българската природа, но пейзажите му не са копие на красотата й, а са своеобразни автопортрети, отразяващи често меланхоличните му настроения. Щъркелов влага много вълнение и в портретите, които рисува и които не получават признание. Като много европейски художници след края на Първата световна война, донесла толкова много смърт и разрушения, той е повлиян от японското разбиране за моно но аваре – печал, произтичаща от осъзнаването на мимолетността на нещата, които ни очароват. Акварелът е техника, която идеално пасва с крехкостта си на усещането за преходност. Рисуването е спонтанно, не предполага корекции, то е Carpe diem, улавя мига, настроението. По време на бомбардировките над София през 1943 година къщата на Щъркелов е разрушена, изгарят 200 негови творби.
В Софийската градска галерия до 1 ноември продължава изложбата, посветена на 130-годишнината от раждането на художника и събрала негови произведения от обществени и частни колекции, от Държавната агенция архиви, от колекциите на дипломатическите мисии в Анкара, Белград, Берлин, Братислава, както и от колекцията на Българската народна банка.
Албумът към изложбата „Константин Щъркелов – самотникът скитник“ е двуезичен, на български и английски. Изданието на Софийската градска художествена галерия е със съставители Аделина Филева, Красимир Илиев, Пламен В. Петров, с дизайн на Веселин Праматаров. Искате да го имате.