Как изглежда един ден у вас?

Започваме с уроците по математика, дори преди децата да са закусили. След това имаме между 40 минути и час за четене на книги на иврит или на английски. Следва основен предмет, който променям на всеки два-три месеца. Не учим с учебници. Само за математиката купих онлайн програма, която се преподава в Щатите, и я изпълняваме стриктно. Правя им изпити в края на годината. Биология, география, Космос, нанотехнологии учим с онлайн обучение в израелски университет. Свекърва ми им преподава български два пъти седмично, наш приятел англичанин от Оксфорд – английски, аз – иврит – поне един час дневно. Четем много поезия, класическа детска литература. Когато четем „Том Сойер“, учим за Северна Америка, Гражданската война. Развивам материала, следвайки техните въпроси и техните интереси. Понякога можем да седим на тази маса и да говорим с часове за тема, която е изникнала от прочетеното.  Слушаме много и различна музика  – от хевиметъл и класика, през „Пинк Флойд“ и „Бийтълс“, до израелска музика. В кратките почивки от учебната програма превеждаме песни.

И Боян им преподава изобразително изкуство?

О, да. История на изобразителното изкуство – от древногръцко и древноримско до съвременно изкуство и постмодернизъм. Посвещава всеки урок на различен художник и им показва как да рисуват в стила на този художник. Синът ни е много запален и по история на изкуството, и по история. Интересно му е да учим за Втората световна война. Намерих много хубава книга онлайн – „Най-великите речи на всички времена“, и ще организирам предмет около тези  речи – защо са били изнесени, какво е важното в тях, какво е било влиянието им. Планираме да заведем децата в Прованс и да им разкажем за артистите, живели и творили там.

Как прекарвате ваканциите?

Преди коронавируса пътувахме много – в Израел, разбира се. Водили сме децата два пъти в Индия. Всеки път за по три месеца. Пътуваме, караме колела, седим на брега. Учим.

А децата ви имат ли приятели?

Да. Имат много хубава компания от деца от съседните блокове, много добри деца. На различни възрасти, но са много близки и играят заедно. Детството им е прекрасно, точно каквото беше и моето.  

Как се отрази ситуацията с коронавируса върху работата ти?

В момента не правя нищо, защото всичките ми уъркшопи и целият ми бизнес са свързани с полети. На гражданите на Израел не им е позволено да идват в България. Отказах напълно резервиран уъркшоп в Маракеш през май, още един тук и един през август в Прованс.

Как живеете тогава?

Не знам. Трудно е. Спестила съм от предишните години и животът във Видин не е скъп. Ние не харчим за друго освен за храна. Не пътуваме. Отменихме даже годишната ни ваканция в Гърция, защото не можем да си я позволим. Не знаем кога ще е възможно да работим отново. И макар да имах много успешна компания тук и съм плащала изрядно всичките си данъци, от три месеца опитвам да кандидатствам за заем от 4000 лв. и е толкова сложно. Създават ми толкова трудности с всички документи. Не съм получила никаква държавна подкрепа, каквато получават бизнесите в другите страни.

В Израел как е?

Изглежда, още по-лошо, но там поне ти дават пари. Правителството ти помага, когато си без работа, с по-голяма сума еднократно и после – с по-малка – месечно.  

Какво ти липсва оттам?

Всичко. Основно майка ми, храната, да мога да срещам познати по улиците случайно, да пием кафе, хубаво кафе. Прости неща. Тук не се старая толкова за външния ми вид. Случва се да не излизам от къщата за по две седмици. Карантината беше трудна за преживяване, защото не можех да пътувам. От друга страна, в Тел Авив и Ню Йорк не беше възможно да пътуваме, да имаме толкова красива къща, децата да ходят на уроци по пиано, на тенис, на шах. Не бих могла да мечтая да имаме този стил на живот другаде по света. Има много красиви места наоколо. Близо сме до Дунав и плуваме доста, което е фантастично.