Ако някой ден край някой завой видите спряла кола, а някъде в обозримия периметър – мъж, седнал на сгъваем режисьорски стол, който пуши пура, пура моля ви се, защото цигарите ги е отказвал три пъти, не се чудете какво прави Стефан Вълдобрев на това място. Запечатва в ума си красотата на пейзажа.

Да се качи в колата и да потегли накъдето му видят очите, е любимо занимание, балансира го и го зарежда, както други го правят с двеста от лежанка или спа процедури. Годишно Вълдобрев навърта около 50 хиляди километра. Малко или много е това за човек, претърпял преди 20+ години тежка катастрофа с изхвърчане през предното стъкло на кола?

Безцелното на пръв поглед шофиране му върши работа. Да повика вдъхновението, да му отвори чакрите, да проясни третото му око и да задвижи шестото му чувство, с което създава песни като „По-полека“, химнът на морските хора, на копнеещите за бавен живот, на танцуващите по пясъка. В „По-полека“ Стефан Вълдобрев е премерил каква е идеалната температура за любов – а тя е, когато „бедрата ти са топли“. Има нещо ужасно плътско в текстовете му и платонично в същото време. В „Хромозоми“ двама души създават дете, но това не е „под душа ти не стой на суша“, не е и бруталността на хип-хопа, това е поезията на неоправеното легло, на „слети, двамата светим“...

„Бях серт като млад“, призна наскоро Стефан Вълдобрев. Кога човек започва да казва – направих това и това като млад? На 30 едва ли, може би на 40 или на 50, колкото навърши Стефан през май. Телец - за който се интересува от зодията му. Но и с вълк в името.

„Свързвам вълка с природата на характера ми“, ще напише той в „Книга за песните“, литературен албум от текстовете на хитовете му и историите на създаването им – биографични късове, в които повдига щорите пред личния си живот.

При интервюта тези щори стоят плътно спуснати, той рядко или никак не споменава жена си и дъщеря си. Ако човек иска да разбере каква е жената, която обича, тази Яна, съученичка от езиковата гимназия в Стара Загора и негова съпруга от близо 25 години, от книгата ще научи някои детайли – за годежния пръстен, купен от Пето Авеню в Ню Йорк, за сватбеното им пътешествие в любимия град, Прага, съчетано с концерт на „Ю Ту“, но това са по-скоро щрихи.

Истинският разказ за любовта им е в текстовете на песните на Вълдобрев. 

Стефан Вълдобрев е гимназиална звезда в Стара Загора, още тогава той открива сладостта на сцената, нещо като рокендрол поет с китара, нещо като актьор в любителска трупа. Напът е да превърне нескончаемото ритане на топка във футболна кариера („звезда на „Берое“, бъдещ трансфер в „Славия“, както се шегува), когато майка му казва – не, ще става диригент. Е, той е нещо като диригент сега с бандата великолепни музиканти от „Обичайните заподозрени“ – Лечев, Еко, Стунджи, Миро. Трябва да сте били на техен концерт – в НДК, на Аполония или просто на бара край морето, за да видите как полудяват хората, как остават без възраст – влюбени хлапета.

В Стара Загора са първите срещи на Стефан Вълдобрев с вълнуващия свят, в който две тела се сливат в едно. Естествено, няма как да се мине без книгата „Мъжът и жената интимно“ с нейните страстоубийствени рис. 1 и рис. 2. Минава се през страниците за дамско бельо на „Некерман“ и полски и немски филми с красиви руси жени, и една-две голи сцени, засенчвани от майчината длан: „Не гледай това“. Може би точно това срамежливо начало е създало усещането за любовта като велико тайнство, като за пай от рая, в който всеки час е „сласт... страст“. Може би.

В „Книга за песните“ са текстовете на 41 песни на Стефан Вълдобрев, някои създавани с лекота, други – мъчени с месеци и повече. Какво е да вриш в казана на творчеството, катран или розово масло има в него, какво е да срещаш талантливи учители по пътя си – хора като Крикор Азарян, Тодор Колев, и двамата негови преподаватели във ВИТИЗ, и защо се плаши от определението „всеобщ любимец“, как се чувстваш, когато акушер-гинекологът ти каже: „Много се извинявам, но ще е момиче“ – почитаемият, почтеният Стефан го е разказал в артистичната си автобиография, издадена от „Книгомания“ доста естетски.