За този мой дебют в AltaRoma условието беше да направя и бяла рокля, нямаше как да затворя ревюто си без нея. Направих я, но не бяла, а екрю. Завърших я в три сутринта и я сложих на един манекен близо до спалнята ми. А там, в коридора, уличната лампа я окъпа в светлина. Сякаш ангел застана до леглото ми, станах и... я прегърнах от вълнение. Това е много красив спомен, защото ме отведе отвъд мрака на този период. Следващата година направих изцяло бяла колекция, вдъхновена от гръцките кариатиди – статуите на жени, които държат покривите и капителите в гръцките храмове, а днес правя и булчински рокли. И в най-трудните си тъмни години винаги съм знаел посоката и пътя към „храма“. Станах личността, която съм сега, благодарение на своя труд, кураж, вяра и постоянство. Да, дрехите разказват историята на този, който ги създава, моята емоция е вшита в тях.

Днес всеки, който разполага с малко пари, пистолет за силикон и пайети, се нарича дизайнер. Тревожи ли те тази тенденция и как й се противопоставяш?

Тревожи ме. Социалните мрежи дадоха изява на всеки – и на талантливия, и на бездарния, и на визионера, и на лудия човек. Голяма драма е да наблюдаваш подмяната на ценностите, дори загубата им, игнорирането на таланта, на историята на модата и на великите дизайнери. Обезценява се трудът на истинските творци, модата се профанизира! Публиката, за съжаление, осигурява повече пространство на кича и на такива фейк дизайнери, отколкото на млади хора с образование и подготовка, с истинска страст и отношение към модата.

Имаш вече към 20 модни награди от всички краища на света. На кой световен дизайнер би дал Оскар за мода самият ти?

Определено на Кристиян Диор, защото елегантният му почерк е неповторим в историята на модата, не може да бъде сбъркан, копиран. В модата той е поетът на женската красота. Въпреки че моята любов е Италия, тук везната клони към Франция.

Да, французите са артисти в модата, докато италианците са по-добри в маркетинга и кройките. Въпреки че са творили на едни и същи шевни машини. Каква е историята на твоята шевна машина?

О, това е дълга и вълнуваща история. Докато бях студент в Рим, за да се издържам, работех какво ли не. Попаднах в семейството на две жени като социален асистент на едната, болна от множествена склероза. Не ме приеха открито веднага, една година се доказвах. Зад вратата в единия от салоните се криеше нещо, което сякаш е чакало мен, шевна машина Singer, купена от дядо им като подарък за съпругата му от публичен търг в сградата на Парламента. Машината е много стара, една от първите от края на 19. век, когато крачните шевни машини Singer започват да се продават в Европа,  моделът е един от най-редките и скъпи за времето си, Singer Sphinx. Тя е фино инкрустирана със злато, а шестте й странични шкафчета са декорирани с дърворезба. На раздяла със семейството тези две дами, Анна и Катерина, ми подариха машината с думите: „Продължавай да пишеш историята й“. Тя е най-ценното нещо, което притежавам в дома ми в Раковски.

Харесва ми как сравняваш елегантността с доброто старо вино. Трябват ли ни познания, за да я различаваме, или вродена силна интуиция?

Елегантността изисква да си ценител, за да й се насладиш. Трябва да бъдеш като човека, който познава ароматите и есенциите във виното, за да определиш възрастта му и дали е съхранявано добре. Една академия като Коефия възпитава такъв вкус към елегантността и дава познанията да я различиш. София Лорен се е обучавала в Коефия на етикет, маниери, поведение – предмети, които са запазени там и до днес. Тя е от жените, които носят елегантността в душата си, в кръвта си, излъчва я без особени усилия. У нас също е имало такава прослойка жени, които са създавали еталон за елегантност, имали са своя шивач, своите модни ритуали, били са тогавашните инфлуенсърки, да ги наречем така на шега. Днес модел за такава жена няма, за съжаление, или поне не пред очите на обществото.