И дядо ти е донски казак. Помниш ли го?

Да. Беше синеок и достолепен – имам неговите очи. Той беше силна и справедлива личност, голямо вдъхновение за мен. Участвал е във Втората световна война. Борил се е срещу Хитлер. Когато сме имали трудности, майка ми винаги ми е припомняла каква кръв тече във вените ми. Разказвала ми е как баба ми е садила обелки от картофи, за да имат какво да ядат. А дядо ми е сушил дрехите си върху танк. Женствеността у мен е балансирана с воля на мъжко момиче. Майка ми ме е възпитала, че силата е в мен и че мога всичко.

Така че посвети втория си сингъл „Другата част“ на Миро и реши да пътуваш и да потърсиш любовта?

Сингълът е за раздялата ми с моята муза КариZма. И е емоционална изповед за чувството, което изпитвах от раздялата. Навърших 33. Майка ми ми каза – на Христовата възраст трябва да знаеш вече коя си и какво искаш от живота. А аз имах усещането, че нещо ми убягва и не съм изследвала всичките си способности и аспектите на моя характер. Винаги съм обичала пътуванията и съм била любопитна към нови култури и светове. Усетих, че е идеален моментът да видя какво може да ми предложи светът. Завършила съм езикова гимназия с английски и френски. Израснала съм с джаз музика, с Луис Армстронг и Ела Фицджералд и те бяха символи на свят, към който мислено принадлежах.

Как и защо избра Лондон?

Първите две години посветих на пътешествия – в Париж, в Тайланд с приятели, на почивка в Мексико, в Тунис и Ню Йорк на международни конференции с ООН, където ни дадоха награда като почетен посланик за проекти за социално интегриране посредством музиката ни. Поживях в Ню Йорк, където имам много приятели. Еднакво силно исках да се занимавам с музика, но и да се влюбя. Исках да срещна някого, който никога не ме е виждал на корица на списание, по телевизията, не е слушал за нас по радиото, не е чел клюки в жълтите вестници. И който да ме види като момиче с моя външен вид, на моята възраст, с моя характер. Под палмите в Мексико и Тунис четях книги за взаимоотношенията между мъжа и жената и се подготвях за това как се печели сърцето на мъжа, когото харесваш. Винаги ми е било много интересно как, при положение че двама души са били напълно непознати, си стават най-любимите в света. Дори написах книга за това. След две години пътувания попаднах в Лондон. Мислех да остана няколко месеца на път за Америка. Но съдбата ме срещна с Рей.

Той музикант ли е?

Не точно. Предполагам, че имаш предвид изпепеляващия романс с барабаниста на Риана преди това, за когото се е споменавало в пресата. Не съм разказвала изцяло, защото не исках да се навлиза в личното ми пространство. Запознахме се на концерта й в София, но далечните разстояния и пътуванията им, раздялата с Миро... Бяхме млади, бях в нелек в емоционално  отношение момент... Реших, че не е моето. А Рей се оказа моят Ray of Light, моят слънчев лъч. Отношенията ни се случиха като по книга. Той направи всичко в периода на ухажване като истински английски джентълмен. Имахме романтична вечер с червени свещи под звуците на невероятен джаз на живо, аз носех червена рокля, отпивахме изискано вино в класна атмосфера – беше безкрайно очарователен, всичко беше фино и изпипано. Погледнах го в очите и осъзнах, че той е всичко, което искам в този миг.