Когато се срещам с Галя, си мисля за албума „Еклесиаст“, който се превърна в саундтрак на важни моменти в живота ми – любови, раздели, кръстопътища с въпроси накъде да продължа. Аз бях и съм фен на КариZма с изключителната им музика, смислените текстове, прекрасните им видеа, шлифовани до най-малкия брилянтен детайл. Харесвах как отварят сърцата си на сцената и се забавляват, и заразяват всички с енергията си. Винаги съм ги смятала за целунати от бога и „инфектирани“ с вируса на таланта. И всяка среща е била удоволствие, защото са от хората, които четат интересни книги, гледат качествени филми, имат богат душевен живот, градят се и умеят да живеят красиво и интересно. И така, както към работата си се отнасяха дисциплинирано, точно и отговорно, извън нея времето им потичаше с друг бохемски лежерен ритъм.

Облечена е в нежна розова рокля до под коляното, с бежови високи велурени ботуши и пухкаво светлорозово палто. Очите й се смеят. Усмивката й се отпечатва в гласа й. Мнозина със сигурност изпитват недоверие към вечната й усмивка. Сигурно я приемат за маска или наивност. А при Галя тя е чистота и умение да трансформира случващото се. Научила се е да приема живота какъвто е и отказва да навлиза в лошото, в мрака и в драмата. И в нашия разговор трудностите остават извън кадър. Тя е артист и ще й дадем време да ги превърне в песен.

Защо прие да участваш в „Капките“?

Предложението по странна синхроничност съвпадна с период от живота ми, в който усещах, че имам вътрешната потребност да съм с публиката. Все едно нещо отвътре ми казваше – трябва да си там, където принадлежиш. Аз обикновено се вслушвам в музата си. Точно се замислях какво да направя – да се върна ли в България, да напиша парче или да пусна нов сингъл... И след не повече от седмица ми се обади Ненчо Балабанов: „Слушай, Галя, Маги (Халваджиян) много иска да участваш в „Като две капки вода“. Какво мислиш?“. Беше наистина изненада. Бях гледала някои епизоди от предаването през годините. Харесвах участията на много мои колеги, включително успеха на Ненчо, както и хумористичния елемент, и се замислих, че би могло да е доста забавно. Тогава ми се обади и самият Маги: „Галка, търся те под дърво и камък. Ще приемеш ли поканата ми?“. Споделих му: „Напоследък много си мисля, че искам да бъда с публиката“. „Ако го искаш – каза той, – това е правилното място.“ Много предложения съм отказвала, но този път нямаше причина да не приема. Особено след като поканата дойде лично от Маги, когото безкрайно много уважавам. Обмислях я известен период и ентусиазирано отговорих „Да“. Беше изненада и за самата мен.

Не ти ли е странно да бъдеш оценявана? С Миро владеехте сцената и правехте прекрасна и качествена музика?

Е да, разбира се, има го този елемент – предполагам, че е непривично за утвърден артист, особено когато имаш всички възможни музикални награди и си пял пред стадиони с 50 000 души, които знаят всяка дума от песните ти. Но фокусът в това шоу е съвсем друг – той е върху певеца, който пресъздаваш. И се оценява дали си успял да влезеш в реалистичен и убедителен образ. Концепцията на формата е да подсилиш и потърсиш в себе си актьорското, да изследваш нюансите на поведение на избрания артист, което много те обогатява и е истински забавно. Ключът е да се отделиш от собствения си образ на изпълнител и да влезеш в друг, но да ползваш своя талант. Много е яко! Гледам на предаването като на много добре изработено шоу и вълнуващо артистично приключение, където лайтмотив е доброто настроение. И другото е, че Маги Халваджиан е един от основните стълбове на ентертейнмънт индустрията у нас.

Благодарение на него публиката се радва на толкова много забавни предавания, интересни сериали, видеоклипове. Креативността му е на световно ниво. Професионализмът му е несравним и му гласувам пълно доверие. А журито е от наши колеги. От тях се иска да изразяват позиции, да бъдат интересни, безпристрастни – да критикуват или одобряват, за да има контраст. В крайна сметка коментират колко добре са се получили образите ни, а не нас като изпълнители. А и аз основно следвам заръката на майка ми, която, когато й споделих, че ще участвам, ми каза – обещай ми само едно – да се забавляваш до дупка! Това не е завръщането на Галя. Аз съм Миси Елиът, Дуа Липа. Хем съм на сцена, хем не съм аз.

Случи се отдавна, но защо се разделихте с Миро?

Виждах, че нещо не му е комфортно и го поканих вкъщи да говорим. Попитах го какво точно иска. И той отговори – искам да бъда сам. Попитах – това ли е всичко. Искаш ли да направим два паралелни индивидуални проекта? Той повтори – искам да бъда сам. И успехът на „Каризма“ не ми помага за това. Беше тъжно, но го приех. Вярвам в принципа на любовта и свободата, и че ако обичаш някого, трябва да го пуснеш да бъде свободен. Ако чувството е истинско, то намира начин да се върне при тебе. Или ще преосмислите и изградите съвсем нови отношения на по-високо интелектуално ниво. Или енергията на любовта ще се върне под друга форма и ще се случи нещо още по-хубаво.

Имало е моменти, в които съм се колебаела дали сте гаджета. Бяхте много нежни един към друг. Вкусът ви за живота беше сходен...

Ние бяхме едно. Бяхме муза един за друг. Бяхме самата муза. Беше много силно и красиво. Голям период в живота ми. Аз имам много чисти чувства към Миро, още повече осем години по-късно, но отношенията ни бяха платонични. Човек е елемент от живота, капка от реката на мъдростта. А тя тече и всичко се променя.

Как се запознахте, припомни ми.

Митко Щерев ни представи един на друг в една италианска сладкарничка след фотосесия за албум с кавъри на „Диана експрес“. Бяхме се виждали, защото и двамата бяхме лауреати на Национални фестивали и конкурси за музика и пеене. Те бяха нещо като X Factor сега. Миро се похвали, че започва да пее и да играе в постановка в Операта, но едно момиче се е отказало и търсеха отчаяно кой да го замести. Пита ме дали бих отишла на негово място. Казах – защо не! Учех тюркология в Университета, живеех в Студентския град. Идеята за американски мюзикъл много ми хареса. Бях се отказала да уча в университета в Станфорд в Щатите, макар че ме бяха приели с един от най-високите резултати. Осъзнах, че родителите ми са нормални работещи хора и не могат да си го позволят. Отказах се да уча и в Американския университет в Благоевград, и в Пловдив, където влязох международни отношения, за да остана в София и да дам шанс на музиката. И ето че възможността се появи. Митко Щерев ме беше приел като третата си дъщеря. Беше мой ментор и голяма подкрепа и опора.