Освен гениален писател Хемингуей е и майстор в създаването на любовни триъгълници. Той е сериен съпруг, но и серийно изневерява на съпругите си. Последният му брак – с журналистката Мери Уелш, е белязан от любовта му към неприлично младата италианка Адриана.

Двамата се срещат във Венеция, града, който с пагубната си хубост и донякъде с питиетата в Бара на Хари омагьосва хората и ги кара да пожелават невъзможни неща. А такава е връзката на Хемингуей с Адриана, връзка, която ще отведе венецианката до фатален, макар и отложен във времето край.

Тази любовна история е разказана от италианския писател Андреа ди Робилант в документалната му книга „Есен във Венеция” (ИК „Колибри“).

Годината е 1948-а, късна есен. Вече е тъмно, когато буикът, в който се вози Хемингуей, спира, за да вземе от кръстовище край Венеция мократа до кости Адриана. Момичето е на 18 и чака компанията на писателя, за да я заведат на първия й лов на патици в лагуната, това толкова типично за венецианските благородници развлечение. Адриана няма представа кой е едрият американец на предната седалка. Хемингуей не изглежда засегнат, вече е забелязал гарвановочерната й коса, красивите тъмни очи, бялата кожа, стройните крака, добре оформените гърди и тънката талия. Хубостта винаги е голямо извинение.

По това време той е женен за четвърти път. След Хадли Ричардсън, Полин Пфайфър и огнената Марта Гелхорн негова съпруга сега е журналистката Мери Уелш. Двамата имат добър брак, повече от задоволителен в сексуално отношение. Хемингуей ще признае, че в леглото Мери е ненадмината. Живеят в имението на писателя край Хавана, прочутата Финка Вихия. Ако отидете там, няма как да не забележите подобната на кула постройка до основната къща, в която Хемингуей се усамотявал да пише. На последния етаж има нещо като наблюдателен пост с далекоглед. Според легендата с него Мери следяла съпруга си, така склонен да се увлича по други жени...

Съпрузите са прекосили с кораб океана на път към Франция, но промяна в плановете ги отвежда в Италия. Хемингуей има специално отношение към областта Венето. През Първата световна война 18-годишният хлапак от Илинойс, постъпил като доброволец в Американския Червен кръст, е изпратен в Италия като шофьор на линейка и скоро след това е тежко ранен от шрапнел.

Три десетилетия по-късно Хемингуей е спечелил вече световна слава с „И изгрява слънце”, „Сбогом на оръжията” и „За кого бие камбаната”, „Зелените хълмове на Африка”, но музата му от осем години се е запиляла нанякъде. Мнозина смятат, че песента му като голям писател е изпята. Въпреки това италианските журналисти го посрещат като суперзвезда. Учудени са от ръста му, описват го като двуметров гигант. Хемингуей се държи подобаващо, като герой от собствените си романи, черпи всички с мартини и сам пие, колкото за трима. Заради силния долар той може да си позволи да живее като патриций на италианска земя. Във Венеция двамата с Мери наемат разкошен апартамент в най-скъпия хотел „Грити”, обзаведен с красиви мебели, полилей от Мурано и безценни стари картини.

Прочутият Бар на Хари – изискан дизайн в стил 30-те, космополитни разговори, хайвер от белуга и вълшебници за бармани – е само на няколко пресечки и се превръща в нещо като изнесен офис на Хемингуей. Точно в Бара на Хари той кани Адриана след лова на патици. Тя си поръчва плодов сок и с мъка следи разговорите на писателя – английският й не е много добър. Хемингуей се мъчи да пази приличие, но му е трудно да откъсне поглед от нея. Кани я да обядват само двамата на следващия ден в ресторанта на „Грити”. В град като Венеция, който се храни с клюки, това може да съсипе репутацията на Адриана.

Тя току-що е завършила католическо девическо училище, както подобава на момиче от благородно семейство. Родът Иванчич се е преместил във Венеция от Далмация. Семейството живее в позападнал палацо, който напомня за останало в миналото богатство, натрупано от корабостроене. Майката на Адриана Дора, която още е в траур заради мъжа си, се надява дъщеря й скоро да си намери съпруг.