На 19 април светът изгуби една легенда -  фотографът Питър Биърд, посветил душата, сърцето и живота си на Африка. Неговите необикновени фотографски платна приличат по-скоро на колажи, в които той съчетава изображенията си с текстове и рисунки от своите „африкански дневници”. Биърд е може би най-върлият враг на стерилността и минимализма в изкуството и ненавижда прословутия принцип Less is More („По-малко е повече”). „Прекаленото е направо прекрасно” – предпочита да казва той и затова неговите портрети на Африка - на хората, природата и зверовете й – са „бъбриви”, вулканични, преливащи от цветове и живот.

Тялото на 82-годишния Биърд, страдащ от деменция, е намерено на брега на езеро в парк в Лонг Айлънд, след като три седмици преди това – на 31 март - семейството му го обявява за изчезнал. Предполага се, че е излязъл от дома си и не е могъл да намери пътя обратно. Истината едва ли има някакво значение, защото ако някой някога е живял както иска, то това е той - Питър Биърд. Близък приятел на Уорхол и Дали, на семействата Кенеди и Рокфелер, както и на Аристотел Онасис, с когото веднъж се хваща на бас на 2 хиляди долара, че може да издържи 4 минути под вода. Издържа 4,20 минути. Парите му трябват, защото е заклет и проклет комарджия.

Биърд е любим фотограф на някои от най-известните модели от 60-те и 70-те - култовия топмодел Верушка, Лорън Хътън, Джанис Дикинсън. На улица в Найроби той открива и Иман, която превръща в кралица на модния подиум през 80-те и която по-късно се омъжва за Дейвид Бауи. Именно Питър Биърд й измисля трогателно-сантименталната биография на бедно, неграмотно момиче от племе, населяващо амазонската джунгла. "Всъщност говорех четири езика и никога през живота си не бях виждала джунгла" - признава по-късно Иман, която обаче искрено се забавлява с легендата, която Биърд й измисля, за да я наложи в света на модата. И която в крайна сметка се оказва отличен маркетингов ход.

Биърд е роден в Ню Йорк, произлиза от богато семейство и е завършил Йейл. Още в тийнейджърските си години започва да води своите прословути дневници, в които миксира собственоръчно направени снимки, рисунки, драсканици и текстове със залепени пера, камъчета, билети за влак или за кино и дори кутийки с... изрязаните си нокти. Докато е в Йейл прочита романа „Отвъд Африка” на Карен Бликсен (с писателски псевдоним Исак Динесен) и остава омагьосан от Африка. Веднага след дипломирането си през 1955 г. подписва договор за 12 хиляди долара на година с Vogue и скоро след това заминава за Кения. Още със стъпването си на африканска земя подарява душата си на този континент – досущ както се случва и с любимата му писателка Карен Бликсен. По-късно той си купува ранчо в съседство с фермата на Бликсен, където издига единствено две шатри, но най-често спи под звездите. Двамата стават близки приятели. „Фотографиите на Питър са уловили най-важното в Старата Африка, която е толкова дълбоко в сърцето ми – мъдростта, достойнството и всепроникващата поезия на този континент” – казва Бликсен.

През 1966 г. Биърд издава в Ню Йорк албума си с фотографии „The End of the Game”, в който алармира за унищожителното нахлуване на цивилизацията в Африка и екологичната катастрофа, застрашаваща континента. Неговото собствено завръщане към тази цивилизация след прекараното време в дивото сърце на Африка никак не му понася. Той не иска да живее в апартамент, нито в къща и в продължение на шест месеца спи в паркирания си на улицата автомобил, представяйки си, че е нещо като шатра. 

Наричат Питър Биърд „модерният Тарзан”, „новият Байрон” и „последният истински авантюрист”. Той не се страхува от нищо и целият му живот е предизвикателство към смъртта. Известен е с това, че често сам се наранява, за да рисува със собствената си кръв, че ходи и в най-лютата нюйоркска зима със сандали на босо, че неведнъж се е разорявал заради страстта си към хазарта, без обаче никога да се опитва да надмогне тази си страст, поради което е вечно затънал в дългове. Биърд е сякаш опериран от инстинкт за самосъхранение – влиза без да му мисли в кенийски езера, пълни с крокодили, стъпва в гнезда на отровни змии, опитва всички видове дрога на света в достатъчни количества (някои от тях – в Африка, други – в легендарното „Студио 54”, което когато е в Ню Йорк редовно посещава, заедно с най-близките си приятели – Анди Уорхол, Салвадор Дали, Франсис Бейкън, Мик Джагър, Жаклин Онасис, както и гаджетата си Кандис Берген и Карол Буке). През 1996 г. е почти убит от разярен слон и е откаран в болницата без пулс. Спасяването му е наречено „чудо” от лекарите. 

Биърд притежава неустоима харизма и е известен като истински плейбой. Жените го обожават, а той им отвръща със същото. Списание Vanity Fair свидетелства, че в кенийското си имение Биърд неведнъж е прекарвал нощта в компанията на пет-шест жени едновременно. Личният му живот е белязан от три официални брака, всеки от които много бързо му е донасял усещането за – по собствените му думи – клаустрофобия. Има само една дъщеря, Зара, от третия си брак – с афганистанката Неджма Ханъм. Именно на Зара той посвещава книгата си „Zara’s Tales”, издадена през 2004 г.

Казват, че за фотографията Питър Биърд е това, което са Хемингуей и Пол Боулс за литературата. Самият Биърд мрази да го наричат „професионалист”. „Нямам нищо против думата „ дилетант”. Дилетант – това е човек, който прави това, което обича.

А кой, ако не Питър Биърд, през целия си живот е правил само и единствено това, което обича!

Повече за и от  Питър Биърд можете да видите тук.