Aвнер е авторитетен преподавател по пантомима, клоунада и Ериксонова хипноза. Като дете мечтаел да стане ветеринар, но интересът му към жонглирането и колекционерската му страст към змиите може би са давали сигнали, че пътят му няма да е съвсем ординерен. 

Животът на Авнер Айзенберг е като пъстър пачуърк от разноцветни истории. Сред тях е големият му успех на Бродуей с шоуто Avner the Eccentrick, участието му в многобройни телевизионни програми, циркови и театрални фестивали по цял свят и ренесансови панаири, блестящата му роля във филма „Перлата на Нил“, в която се оказва много по-забавен от партниращите му Катлийн Търнър, Майкъл Дъглас и дори Дани де Вито. 

Авнер откри чудния спектакъл „Магинариум: Асовете на магията“ в зала 1 на НДК през март, който събра на една сцена звездите на магичното изкуство в България и в света и беше прекрасно преживяване. Спектакълът е креативна концепция на лидерите в магичното изкуство у нас Дани Белев и Венсан Петров, които заедно с Евгени Точев правят най-големия фестивал за илюзия в Източна Европа – „Златна котка“ в Габрово. 

Авнер, кое беше първото, което се научихте да правите на сцена?

Това се случи отдавна, на един рожден ден на сестра ми, когато тя ставаше на три, започнах да жонглирам с плодове, на шега. Притесних се, изпуснах единия плод, всички се засмяха и тогава наум отбелязах: „Аха! Това е добре!“. Наведох се да взема плода, но ми падна шапката. Пак последва смях. След нея падна друг плод. Открих, че е много по-забавно не когато нещата се случ-ват блестящо, а когато не се случват, както се очаква. Защото, когато някой започне да жонглира, все едно ти се фука колко е добър в това, което ти не можеш. А на кого му се губи време с фукльовци? После жонглирах по купони. Доста плодове заминаха. Интересувах се и от химия и биология и ми се искаше да стана ветеринар на диви животни. 

Какво промени решението ви?

Една буря, която се разрази, докато ходех по улицата. Наложи се да се скрия от дъжда. Сградата, в която влязох, се оказа театър. Правеха репетиция за пиеса и получих роля. И понеже беше през 60-те години и свободата витаеше във въздуха, довърших семестъра по биология и химия в Университета във Вашингтон и през есента се прехвърлих да уча театър. Оказа се възможно. 

Каква роля получихте?

Получих две – на Педанта и на Педагога в комедията „Мандрагора“ на Николо Макиавели. Те са двама университетски професори на противоположни мнения, които излагат своите аргументи в полемика. Може би звучи странно – 18-годишен младеж с грим и костюм да спори в ролите на професори, но така започнах. Години по-късно това беше първата пиеса, която режисирах.

Занимавате се с терапевтична пантомима. Какво означава това?

Запалих се по пантомимата както много други хора, когато видях Марсел Марсо. Направо ме омагьоса! Пуб-
ликата не можеше да проумее как прави това, което правеше на сцена. Много се вдъхнових и започнах да работя в тази посока. За късмет срещнах Джони Саймън – един от първите мимове в Америка. Той работеше върху продукция на „Пинокио“ в стил комедия дел арте. Получих роля в нея. Това продължи и надгради работата ми в театъра. Беше и моето въведение в пантомимата не само като магически движения, но в посока на изразяването на неща отвъд това, което езикът може да изрази. Осъзнах силата на „езика на тялото“, когато работих в училища за деца със затруднения с ученето и неспособност да се концентрират. Учителите бяха удивени как учениците им притихват и се свързват със случващото се с моя герой. И така започнах да изучавам това, което правя, за да разбера потенциала му за терапия.

Това има ли нещо общо с Ериксоновата хипноза?

За нея историята е малко по-дълга. Заинтересувах се от хипноза, защото, когато съм на сцена и шоуто ми се получава, имам усещането, че изпадам в нещо подобно на хипнотичен транс. Забравям кое време е, вживявам се във фантазията за героя ми, потъвам изцяло в нея. И ми стана любопитно дали мога да увлека и публиката в този транс. Говорих с други изпълнители по темата, но не стигнах до това, което ми беше важно. По време на мой уъркшоп за деца в Музея за изобразително изкуство, докато ги учех да се движат като животни, бащата на едно от тях дойде при мен и ми каза, че е онколог и работи с деца. И че му прави впечатление, че използвам Ериксоновия езиков модел.

Попитах – какво е това. Той извика дъщеря си, хипнотизира я, боцна я с игла и тя не усети нищо. И ми препоръча книгата „Нетрадиционното лечение“, в която се разказва за Милтън Ериксон, който е изобретил хипнозата чрез разговор. После намерих семинар за Ериксонова хипноза и научих техники, с които можеш да въведеш другите в транс. Някои от тях са подобни на това, което правим на сцената. Но първата и най-важна е да се отървеш от надеждата, че другите ще харесат изпълнението ти.

Как изглежда точно?

По време на шоуто ми имам номер, в който някой трябва да държи ръката ми по време на малка разходка с малък чадър. Когато опитах описаните в литературата техники, за няколко седмици хората започнаха да казват, че ръцете им от само себе си замръзват в определено състояние и не могат да помръднат. И като погледнех лицата им, виждах, че те бяха изцяло в случ-
ващото се на сцената. Вместо да се притесняват от вниманието на другите, те се оказваха напълно погълнати от това, което правехме заедно.

Виж ти!

Сега правя демонстрации на това по време на уъркшопи. И докато изпълняваме номера, в момента, в който човекът е срещу мен, го питам: „Виждаш ли публиката?“. Той отговаря: „Не, не мога да я видя“. Това се случва, защото са толкова съсредоточени и релаксирани. И те се забавляват, и публиката – също.

Как бяхте избран за ролята ви във филма „Перлата на Нил“?

За мен беше голяма изненада, че се случи. Някои от приятелите ми вече бяха ходили и на кастинг. Група жонгльори бяха част от екипа. Дори бях чел сценария. И една вечер преди шоуто ми на Бродуей ми казаха: „Майкъл Дъглас ще дойде да гледа и иска да се срещне с теб“. Вечеряхме с него и с режисьора. Предложиха ми ролята. Опитах да ги разубедя. Казах: „Виж, Майкъл, моето шоу е без говор. Аз не говоря“. Отговорът беше: „Ще ти наемем учител по диалекти“. Така се случи. Снимахме два месеца в Мароко и един – в Ница, в Южна Франция. За мене беше много вълнуващо и защото част от снимките бяха в студиото, в което е правен един мой любим филм с пантомима – Les enfant de Paradis (Децата на Рая). Фантастичен е. В него играе Жан Луи Баро, който беше вдъхновение за персонажа на Марсел Марсо. 

Вярно ли е, че са те арестували на улицата в Париж заради буфонада?

Да! Гордея се с това. Ха-ха-ха! Заради буфонада на публично място! Беше много хубав ден и с мой съученик от училището на Жак Лекок отидохме на един хубав площад близо до Пале Шайо. Имам чувството, че събрахме около 400-500 души. Ние си правехме шоу – жонглирахме, подхвърляхме неща и изведнъж се чу вой на сирена: „Иу, иу!“ Заведоха ни в полицейския участък, караха ни се известно време и ми написаха акт за буфонада на публично място. Казаха: „Повече не го прави!“.

Защо ви наричат Авнер Ексцентрика?

Защото, когато се появи новият водевил в началото на 80-те години през миналия век, имаше четири шоута на Бродуей и оф Бродуей в Ню Йорк. Бяха на Бил Оуен, Пендант Тейлър, който се занимаваше с фокуси, и на летящите братя Карамазови. Те жонглираха и правеха евтино театралничене, както го наричаха, тоест разказваха смешки. За да се различавам и там, и когато правех скечове като Марсел Марсо и физическа комедия на разни фестивали, написах в програмата, че представям ексцентрична пантомима и жонглиране. Ексцентрична означаваше извън центъра. 
Авнер ексцентрични, очакваме с нетърпение твоето шоу в България!