Всичко започва една вечер, преди писателката Радостина Николова да си легне. Всъщност тогава тя не е и писателка. Не си е и мислела да става.

Радостина Николова никога не си е представяла, че ще е писател, и то на детски книги. Тя има планове за високи управленски позиции. Стечение на обстоятелствата я насочва към писането и променя живота й по неочакван начин.

Нейните мотове се появяват на бял свят през 2012 г. и започват да си пробиват път към книжарниците и детските стаи. Те са „пухкави и добродушни същества, които живеят спотаени в гардероба, обагрени в шарените цветове на любимите ни дрехи“. Поредицата й „Приключенията на мотовете“ вече има четири части, а книгите се превърнаха в любими на българските деца и дори стигнаха до Китай. Заедно със съпруга си Андрей Михов, който участва в целия процес по създаването на книгите, Радостина създава и издателство „Мармот“.

Книгите й се отличават с красивите илюстрации на Мелина-Елина Бондокова. Първите три части на поредицата вече съществуват и като аудиокниги, разказани от актрисата Йоанна Темелкова. Готови са и първите плюшени играчки, а до края на годината се подготвя и театрална постановка.

Началото е спонтанно. „Спомням си как една вечер през 2012 година, преди да си легнем,попитах съпруга ми дали е пуснал СОТ-а. Той каза: „Сотове, мотове, всичко съм пуснал“. Аз го попитах какви са мотовете. „Не си ли ги виждала – те са същества, живеят у дома, в гардероба се крият, когато ги настъпиш, пръцкат“, беше обяснението му. На мен ми стана много любопитно и започнах да му задавам още и още въпроси. Малко по-късно реших да напиша тази история, за да го зарадвам. Написах две глави и му ги подарих. Той много ги хареса. Заедно създадохме първата част. Лека-полека тя се оформи като книжка. Не сме планирали да издаваме, тя си беше само за нас. Нещата така се случиха, че в крайна сметка видя бял свят“, спомня си Радостина.

„Никога не съм мечтала да напиша книга, да стана писател. Нямам това его. Цял живот съм била изключително амбициозна и целеустремена. Винаги съм си се представяла на ръководна позиция в голяма компания. На фона на големите цели, които си бях поставила, и нещата, за които се бях борила, писането на детска книжка ми се струваше изключително наивно, много имагинерно. За да не ме свързват с този проект в компанията, в която работех, подписах книгите с бащиното си име – нещо, за което сега безкрайно много съжалявам. По онова време не исках това да се знае. Беше моята малка тайна“, обяснява Радостина Николова Пеева-Михова.

За мнозина представата за писане на книга е свързана с изолация и спокойствие. Радостина е доста далече от този стил на работа: „В някои периоди мога да пиша буквално денонощно. Вдъхновението не е нещо, което те спохожда, а трябва да работиш, за да го привлечеш. Когато си канализирам енергията в тази посока, мога да напиша книгата за около три месеца. Има книги, с които се затруднявам повече. Най-кратката ми книга – „Кико без крила“, съм я писала най-дълго. Една година ми отне, защото там всяка дума е от гигантско значение. Аз съм многословен човек и ми беше много трудно да овладея потока от думи.“

Миналата година Радостина стана Писател на годината на Столична библиотека в категорията за детска литература. Мотовете достигнаха дори до далечен Китай. Първите три книги от поредицата излизат там през 2018 г. и вече са продадени в над 50 000 копия.

„Не бива да подценяваме децата – казва Радостина. – Те са изключително умни, изключително зрели. Когато пиша, никога не си казвам: „Това дали ще го разберат, няма ли да им дойде твърде сложно? Не си слагам никакви бариери, когато пиша за децата. Ако има нещо, което не разбират, винаги могат да попитат родителите си. Вярвам от дъното на душата си, че четенето може да възпитава добри хора, особено сега, когато всичко е фалшиви новини и изопачени ценности. Трябва да намерим начин да се противопоставим на това“, допълва писателката, която е посланик на няколко кампании, свързани с насърчаване на четенето при децата.

Издателство "Мармот" е част от инициативата "Купи 1 книга".