Откъс от книгата „Отивам си е възвратен глагол” на Тайе Селаси, издадена от „Жанет 45”:

Жените в живота му досега нямаха понятие от удовлетворение. Щом получеха каквото искат, искаха още, веднага. Не бяха алчни. Никога алчни. Никога не би нарекъл майка си алчна, нито Фола, нито дъщерите си (поне не Тайуо, поне не тогава). Те бяха дейни и мислещи, и обичащи, и търсещи, и даващи. Но и мечтаещи – най-опасната им черта.

Те бяха жени мечтателки.
Много опасни жени.
Които гледаха на света през големите си замечтани очи и го виждаха не такъв, какъвто беше, „брутален и безсмислен“ и прочие, а по-лошо – какъвто би могъл да бъде или да стане тепърва.
Тоест, ненаситни жени.
Не-угодими жени.
Които от всичко най-много искаха това, което не можеше да имат. Не това, което те не можеха да имат – за такива жени няма такива неща, – а това, което изобщо нямаше как да имаш. И най-лошото: които го поглеждаха и го виждаха такъв, какъвто би могъл да стане. По-красив, отколкото той сам вярва, че е възможно да е.

Тайе Селаси е британско-американска писателка и фотографка, във вените на която тече нигерийска и ганайска кръв. Това я прави „местна” както в Акра, така и в Бостън, както в Лагос, така и в Лондон. В „Отивам си е възвратен глагол” тя описва съдбата на семейство със същата смесена като нейната кръв, семейство на необикновени мъже и още по-необикновени жени. В публикувания откъс става дума за тях, за ненаситните на мечти жени от нашата с вас кръвна група. Заглавието на откъса е на редакцията.