„Българинът, който иначе не е много приветлив и дружелюбен към непознати, се оказа доста отзивчив и склонен да отговаря на въпроси, дори и най-безумните, когато види насреща си микрофон. Първата реакция, разбира се, е: „Не, не, моля ви, не искам да давам интервюта…“ Но с лек натиск поддава и после пита: „А т’ва за коя телевизия е?“ Да, обичам да разбивам стереотипи. Ето, призракът на джендъра, който броди из страната и плаши народа, много ме занимава. Затова, когато случайно попаднах в столичен мол на момче, което продава гримове и самото то беше с червило и очна линия, реших да му посветя епизод. Интервюирах него и работодателката му, която много смислено обясни защо го е наела. Реакциите бяха крайни. Джендър джихадистите се възпалиха. Стигна се до грозна Facebook саморазправа, гнусни коментари от мъже и жени. Не искам да слагам под общ знаменател, но констатирах, че масово българинът е търпелив към корупция, насилие, расизъм и всякакви безобразия в личното и работното му пространство, а пък в същото време е склонен да хаби много енергия, за да се брани от призрака на джендъра и на норвежкия социален работник, който взима деца и ги дава на гейове. И още едно наблюдение… Наред с феномена на функционално неграмотните деца, които четат, но не разбират, изплува и прослойката на неграмотните възрастни потребители на социалните мрежи. Ще ги познаете по това, че не могат да си уцелят главата на профилната снимка във Facebook. Непрекъснато ми пишат хора, които много искат да се абонират за моя канал, но не знаят как. Ами питайте внуците си и не бързайте да ги отписвате като неграмотни. Светът се променя, правилата се променят и определението за грамотност също“, коментира Ирина.

Годините в Холивуд са я научили на много неща. Да разпознава фалшивите герои е нещо, с което се справяше добре и в София, но в Ел Ей е отработила и бързината, и вещината на това занимание. Директният контакт с много от героите на деня във филмовата индустрия й осигурява и твърдостта, с която застава и зад позицията си за актуалното движение #МeТoo.

„#МeToo тръгна много добре именно с Уайнстийн (Харви Уайнстийн, холивудски продуцент и създател на едно от първите независими филмови студиа „Мира Макс“). Спомням си, че се запознах с него месеци преди бурята да го повали. Бяхме на частна прожекция на „Омразните 8“ с Тарантино и Самюел Джексън. Уайнстийн доминираше партито със своето самодоволство на Недосегаемия на Холивуд. Никой не предполагаше какво предстои. Филмът на Тарантино беше абсолютно негледаема тричасова садистична полюция, но Харви му избачка три Оскара с едно щракване на пръстите. Е, Властелинът после рухна. И това беше чудесен урок за всички, които са знаели и са си мълчали. А на практика това са всички в индустрията.

После махалото се отплесна и отиде в другата крайност. Пример е нашият семеен приятел Роб Коен – режисьорът и създател на един от най-печелившите поредици в историята на киното „Бързи и яростни“. Съпругът ми снима с него в София „Пета категория“ преди две години. Преди няма и месец гръмна новината, че е подадена жалба за сексуално насилие срещу Роб. Мълвата се разпространи за секунди, човекът е дамгосан като прокажен и после иди обяснявай, че цялата история е изфабрикувана от озлобена бивша съпруга. Вайръл новината е стигнала чак до македонската преса, където видях заглавия за режисьора на „Бързи и бесни“. Съпругът ми подготвя нов проект с Роб. Засега не е замразен. Трагичното е, че още преди да се стигне до съд и присъда, общественото мнение вече е издало своята присъда и това силно влияе на индустрията. Надявам се този път да удържи на тренда да отлъчва хора още преди съдът да се е произнесъл. Но въпреки всичко вярвам, че намеренията, с които #MeToo стартира, бяха да се прекрати една унизителна, порочна практика да се злоупотребява с власт и влияние.“

Повече от ясно е, че Уайнстийн не е сред любимците й, но пък на първо място в списъка с фаворити е Майкъл Кийтън. „Звездата от „Батман“, който взе „Оскар“ за „Бърдмен“, се задава на хоризонта в Букурещ. От него би станал един чудесен епизод за Diamant International TV. Но честно казано, не са ми нужни непременно звезди, за да се забавлявам. Докато снимах анкетата „С кой БГ политик бихте правили секс?“, срещнах доста колоритни образи пред НДК, които ми напълниха сърцето с откровените си отговори. Изпитах истинска тръпка как ли ще реагират хората на безумния въпрос. Ловецът в мен ликуваше. И после, докато монтирах, се спуках от смях. Така не съм се забавлявала от дете. Всеки следващ епизод е ново приключение, в което се впускам с още 2 милиарда души на планетата. Какво по-вълнуващо?!“