„Поли Джийн, обичам те! Обичам допира на кожата ти, вкуса на слюнката ти, нежността на ушите ти, всеки сантиметър и всяка част от тялото ти – от пръстите на краката и красиво оформените извивки на стъпалата ти до невероятното тъмно и топло на косата ти. Имам нужда от теб! Надявам се и ти от мен!“

Ник Кейв, иконата на алтернативния рок от 80-те години, та чак до днес, пише това писмо до пънк зверчето Пи Джей Харви през 1995 г., малко след като непознат демоничен Амур пронизва с могъщата си стрела двамата едновременно по време на снимките на клипа към общото им парче Henry Lee от албума Murder Ballads.

Влюбват се за 3 минути (по думите на Ник), а „връзката“ им продължава 4 месеца. Връзка ли?! По-скоро сатанински  ритуал, в който двама паднали ангели смесвали черната си като мастило кръв, докато не разбрали, че ако продължават така, няма да им остане нито кръв, нито мастило, нито капка страст, за да създадат дори само още една песен.

Когато Ник среща Поли Джийн (както е рожденото име на Пи Джей Харви), той е на 38 и вече има две деца от две различни жени, брак и цяла армия призраци на бивши гаджета. Двамата му синове – Люк и Джетро – са родени в една и съща година, 1991-ва, но на различни континенти. Майка на първородния Люк е първата официална съпруга на Кейв – бразилската журналистка Вивиан Карнейо, за която той се жени, след като през 1990 г. се премества да живее в Сао Паулу и с която се развежда шест години по-късно. Вторият му син Джетро пък е от паралелна връзка в родната му Австралия и музикантът се запознава с него едва когато малкият навършва осем години – нещо, което никога няма да си прости. Ник Кейв може би е един от най-големите в рокмузиката, мрачно-елегантният му стил може би го отличава от всички останали, музиката му може би го превръща в легенда, но когато нещата опрат до жените и начина му на живот, той си остава типичната рокзвезда на 20. век – като Мик Джагър, Кийт Ричардс и другите. Хероин, алкохол и много, много жени. Колкото повече, толкова повече.

Никой не сяда на стола на Ник Кейв

Кейв е австралиец. Роден е в провинциално градче в област Виктория. Майка му е библиотекарка, а баща му – преподавател по литература в местното училище, дълбоко убеден, че не е важно какво четеш на детето си, важно е да е най-добрата литература. Затова той чете на седемгодишния Ник „Лолита“ на Владимир Набоков! Кейв и до днес помни баща си като забележителен ерудит, с чиято богата обща култура той цял живот съизмерва своята собствена и от чиято съдба на провинциален учител изпитва истински ужас. Иска да стане всичко друго, но не и баща си. Далеч повече харесва бащата на приятеля си Еди, който им купува бира и ги води в буша (австралийската прерия) на сафари за зайци. „Учеше ни да сме безмилостни“ – казва по-късно Кейв.

Гимназиалните си години Ник изкарва в Мелбърн. След провинциалната скука на родното му място големият град му се отразява като ударна доза адреналин. Чувства се буквално като отвързан. В училището среща приятелите си, сред които и бъдещият му дългогодишен сътрудник Мик Харви, прави първата си банда The Birthday Party, ходи на велик концерт на The Saints, който, както сам казва, променя живота му, опитва алкохол, опитва наркотици, опитва кражби и въобще – всички пропасти го привличат неудържимо. Когато е на 19, съдбата решава да му даде първия си урок.

Ник за пореден път е задържан в полицията, когато разбира, че при жестока катастрофа е загинал баща му. Шокът е по-силен от токов удар. Единственото, което му хрумва, когато чува новината, е да избяга. „Бях изключително объркано хлапе и тази новина ме покоси, без дори да го осъзная. Дори не можех да почувствам нищо. Просто избягах и в продължение на 20 години не погледнах назад“ – казва легендарният музикант в биографичната книга „Ник Кейв: Светецът грешник“.

За Кейв смъртта на баща му се превръща в невидима диригентска палка, която движи живота му в продължение на години. Малко след трагичния инцидент той заедно с Мик Харви и другите членове на бандата, включително и тогавашното му гадже Анита Лейн, заминават да опитат късмета си в Лондон. Лондон е обетованата земя, за която всички те отдавна мечтаят. Сякаш са в центъра на Вселената. Групата им The Birthday Party прави силно впечатление на продуцента Робърт Милър със своята апокалиптична, гневна, но и много нежна музика и той сключва договор с тях. Освен това Милър вече задочно познавал Ник. Преди няколко години бил на парти в Мелбърн, на което понечил да седне на един стол, но домакинята тутакси го дръпнала и казала: „Това е столът на Ник Кейв. Никой не сяда на него“. И Робърт Милър запомнил името, как не!