Мила ми Жулиета, Жуленце,

Оставих те в кафенето да си дояждаш шоколадовия мъфин, на твоята възраст това още не върви с угризения на съвестта. Докато говорихме, очите ти се насълзиха. Ставаше дума за твоята голяма любов, продължила две години, която вече е зад гърба ти, защото, както каза ти – тръгнахме по различни пътища в различни страни. Няма нужда да те убеждавам, че при теб любовта предстои. Дори искрено да го отречеш сега, знам, че тя е в тялото ти на осемнайсетгодишна, в миглите, в пухкавите устни, наследство от баща ти, в дългите коси, в гласа ти с нотки кадифе.

Разказа ми, че още във втори клас родителите ти са те записали в актьорска школа за деца. Видели са нещо в теб, както го е видяла и режисьорката Анастасия Събева, която те покани да изиграеш Жулиета в Младежкия. И сега си на сцената, редом с имена като Койна Русева, Стефан Мавродиев, и, разбира се, с Ромео – Явор Вълканов. Помежду ви има химия, усеща се от редовете в залата. Каза, че си се изчервила, когато режисьорката те е представила на екипа. Ти дори не смееш да ги наречеш колеги, защото те са професионални актьори, а ти едва сега ще кандидатстваш в театралната академия. Само да мине балът, който не те интересува особено. Знаеш само, че роклята няма да е черна и няма да има пайети по нея.

Още чакаш класната ти да дойде да те гледа в театъра, така вече ще е сигурна, че не си отсъствала от училище, за да седиш по парковете, а си се занимавала с изкуство. Чувстваш се неловко, когато твои връстници в метрото ти говорят на Вие и те питат ти ли си онази Жулиета. Казваш, че не знаеш какво да им отвърнеш освен „благодаря” и пак „благодаря”. Може би трябва да измислиш нещо, можеш да кажеш – чудесен пуловер имате. Или – жалко, че в метрото не се виждат звездите. Актьорите, а ти искаш да бъдеш такава, имат право на екстравагантност и на това да измислят живота си. Ти каза, че никога няма да си измисляш и ще бъдеш себе си. А аз споделих прозрението си, че така или иначе хората винаги са себе си. Ето, ти си себе си с черните си дрехи, които на теб някак светлеят, и в отказа да носиш тениски с надписи. Както и в татуировката от вътрешната страна на едната ръка, в зоната на пулса – кинжал. Когато си я направила преди една година, няма как да си знаела, че на сцената ще се пробождаш с кинжала на Ромео: „Трябва да побързам! Благословен кинжал! Влез леко тука, в ножницата си, и дай ми смърт!”. Не ти казах, че на тази сцена аз плача, макар да знам, че да си сантиментален не е секси.

Питам те как стигна до образа на Жулиета. Отговори ми, че си взимала от себе си, докато стигнеш до нея. И че си се вслушвала в съветите на актьорите край теб. И че може би е било добре, че не си познавала предварително Явор Вълканов, защото това ти е позволило да затвориш очи и да го създадеш като Ромео. И че усещаш всеки един дъх на всеки един човек в залата, докато не дойде магическият момент, в който на сцената се появява „четвъртата стена” и забравяш, че има хора извън нея. И че има моменти, в които се скъсваш от реване, както когато дойката ти казва, че той е мъртъв. Ти си мислиш за Ромео, а е бил Тибалт.
Твърдиш, че си различна от Жулиета. В края на пиесата тя вече е жена и взима смели решения, а ти прекалено много мислиш, страхуваш се от бъдещето, притесняваш се дали това между вас ще свърши, че ще му омръзнеш. Зарежи тази работа, Жулиета, Жуленце, нека мъжете мислят как да не омръзнат на теб. Но да те предупредя – не залагай всичко на любовта, най-много се спекулира именно с любовта, помни, че в живота има приятелство, лоялност и че онези, които твърдят, че правят всичко с любов, са ужасни измамници. Само че ти си на 18 и е рано да ми повярваш.

Питам те има ли актьори в семейството ти. Отговаряш, че майка ти е юрисконсулт, а баща ти е известният футболист от ЦСКА и сега треньор Методи Деянов. Но че майката на майка ти е рано починалата режисьорка Велика Терзиева, а дядо ти е бил лютиер. И че по-голямата ти сестра се занимава с фотография, а по-малкият ти брат не, защото е още само на шест. Не те попитах дали си имала дойка, понеже предполагах отговора. Но ако имаше, тя щеше да те нарича Жуленце, както е в безсмъртния превод на Валери Петров.

От Ева.

Истинското име на Жулиета е Кремена Деянова, ученичка във Втора испанска гимназия. В писмото са упоменати реални факти от живота й. Може да я гледате в постановката на Анастасия Събева „Ромео и Жулиета” в Младежкия театър, в която участват още Августина Калина Петкова, Ахмед Юмер, Боян Арсов, Койна Русева, Николай Владимиров, Николай Луканов, Станислава Николова, Стефан Мавродиев, Юлиян Петров, Явор Вълканов, Велизар Емануилов. Сценография и костюми – Андреа Паунова, хореография – Александър Манджуков, композитор – Добромир Кисьов.