„Очаквам да ви срещна от... много години, откакто гледах „Шотландски боец“ – казвам на Кристоф Ламбер. „Доста години са, да. Значи е време“ – усмихва се той. Говорим във фоайето на Гранд хотел София. Ламбер не е за първи път у нас. През 2001 г. беше за снимките на филма „Версенжеторикс“, през 2006 г. – за „Заекът на Ватанен“. През 2012 г. игра във филма на Ники Илиев „Чужденецът“. Поводът да се срещнем сега е поканата на филмовия фестивал „Синелибри“ да бъде председател на конкурсното жури.

Давате ли си сметка, че „Шотландски боец“ е филм-легенда и че вие също сте легенда?

Така е. Този филм стана култов и надживя три поколения и все още е изпреварил времето си. Имам почитатели и на 12, и на 30, и на 60 години. Приех да се снимам в него, защото го смятам за романтичен. Сценарият ми хареса заради идеята за романтичната страна на безсмъртието, не заради екшъна, макар че и действието, и екшънът са много хубаво снимани, изиграни и измислени, много визуални. Харесвам режисьора Ръсел Мълкей заради нестандартното му и визуално мислене. Той сътвори всички преходи между миналото и сегашното. В сценария ги нямаше. Участваше дори в обсъжданията на декорите.

Кристоф, вие сте работили и с режисьори легенди като Люк Бесон („Метро“ – филмът, за който Ламбер е награден със „Сезар“), братята Коен („Хайл, Цезар“), Майкъл Чимино („Сицилианецът“, по романа на Марио Пузо), Клод Льолуш („Един плюс една“). Какво научихте от тях за живота и за киното?

Научиха ме на дисциплина. Хората в киното сме по-различна порода – свободни сме и дисциплината е важна, за да се получат нещата. От работата ми с тях се затвърди, че е важно да се уважава всеки от екипа, без значение дали е актьор или техник. Всички сме равни в опита ни да направим добър филм. Винаги съм мислел така всъщност и е нещо, което спазвам и в живота – тоест това, че всеки е важен. А за киното от режисьорите, които изброихте, се убедих, че това е професия, която трябва да се работи със страст, да се даваш хиляда процента, без да се пестиш. Съзнавам, че 80% от хората са принудени да работят нещо, за да могат да се издържат, а аз имам шанса да правя това, което обичам, и на всичкото отгоре е работа, до която достъпът е крайно труден. А аз имам късмета и радостта да се гмурвам във въображаемото всеки ден.

Какъв човек е Шон Конъри? Дали сте близки все още?

Той е прекрасен, директен човек. И много щедър. Или те харесва, или отношенията ви са дотам. За да затрудни един продуцент, който го беше подразнил, поръча хеликоптер до снимачната площадка за разстояние 5 минути с кола и 30 секунди полет. Хеликоптерът трябваше да остане на снимките в продължение на седмица! На снимките на „Шотландски боец“ станахме много добри приятели. Сега сме близки, без да сме близки, защото живее на Бахамите от 15–20 години. Срещнах го там преди 15 години. Оттогава не съм го виждал, но ако се видим, сме в много добри отношения.

Разкажете за срещата си с Queen и Фреди Меркюри?

Когато срещна някоя толкова голяма звезда като Шон Конъри или Фреди Меркюри, виждам на първо място човешкото същество. Ако не са добри хора, престават да ме интересуват. Мисля, че и Фреди беше изключително човешко същество, точно както е и Шон. След това е невероятният им талант. И да играете с Шон Конъри е по-лесно, отколкото да играете с лош актьор. Да слушате музиката на Фреди и да го гледате на сцената е просто, защото е толкова добър, толкова жив, толкова страстен. Влага цялото си сърце в това, което прави.

Направи ми впечатление ваша реплика в интервю: „Споделял съм живота на жени, за които нямате и представа“. Кои са те?

Ха-ха-ха. Това е тайна и не мога да ви я кажа. Реагирах така, защото в пресата ме коментират с кого ли не, а аз съм делил живота си с жени, за които никой няма идея.
(Сред известните връзки на Ламбер е шестгодишният му брак с актрисата Даян Лейн, с която се запознават на снимачната площадка на романтичния филм Love Dream и тя е майка на дъщеря му Елеонор. Популярна е и седемгодишната му връзка със Софи Марсо, започнала отново от партньорството им във филм – „Изчезналата от Довил“.)

Кои са тогава най-важните жени в живота ви?

Диан – Кристоф я произнася с френски акцент, – бившата ми съпруга, майката на дъщеря ми и моята най-добра приятелка. Ние сме разделени отдавна (1994 г.), но все още се разбираме. Дъщеря ни беше на шест месеца, когато приключихме брака си, но веднага след това продължихме да се чуваме, заминахме на ваканция заедно и ходехме заедно на ваканции, докато Елеонор навърши 12–13 години.

Мисля, че и двамата си дадохме сметка, че сме на края на нашия път заедно. Аз обичам Диан, но различно. Нямам желание да живея с нея, да се будя с нея сутрин, да споделям интимни неща. Както и тя. Тя не ме желае вече. Но никога не сме поставяли под съмнение приятелството си.

А какво прави една жена важна за вас?

Интелигентността й, чувството й за хумор и лекотата й, независимостта й, красотата й – макар че това не е най-важното. Ценя жени, които работят. Харесва ми да са запазили детското в себе си, да са любопитни, да имат въображение.

Дъщеря ви често дефилира на седмиците на модата. Близък ли сте с нея?

Много. Много! Дъщеря ми прави много неща – току-що приключи първия си филм като актриса, пише за три списания и ръководи фабрика за шоколад. Манекенка е, както казахте. И ходи на курсове по театър. Така че съм сигурен, че е моя дъщеря.