Пак ще ви цитирам, защото много ми харесва твърдението ви: „Не моля за правото да бъда обичан. Приемам да изстрадам болката, с която това е съпроводено...

Разбира се.

...Може да ме приемат за кретен за нежността ми, но аз не съм нищо повече от обичащ.“

Да, заставам абсолютно зад тези думи. Смятам, че не трябва да се страхуваме да обичаме, нито да страдаме от любов. Болката учи. И качеството на човека си личи, когато преживява трудни и болезнени неща. И означава още, че пътят към мен е по пътя на чувствата. Той има смисъл за мен.

Дали сте лесен за обичане?

Ха-ха-ха. Да. Мисля, че съм лесен, но по-скоро за харесване. Когато човек се влюби в някого, следва някакво изживяване на тази любов. Аз съм лесен за обичане и харесване така, но след това пътувам през цялото време, живея в хотели. Това не е живот, който много хора биха приели. Не съм лесен за съвместен живот.

Гласът на Кристоф е особен. Звучи като прегракнал. Често поема дълбоко въздух и акцентира върху думите, които казва. Личи си, че е емоционален. Погледът му е директен, без да изпуска събеседника си от очи.

След всички звезди, с които сте работили (Ламбер е продуцирал Денис Хопър, партнирал си е на снимачната площадка с Джордж Клуни, Ралф Файнс, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън, Никълъс Кейдж, Майкъл Медсън, Джералдин Чаплин, Франко Неро, Уилям Болдуин, Жан-Клод ван Дам, Жан Дюжарден, дори с Роналдиньо и Майк Тайсън), дали все още Ален Делон и Жан Пол Бемондо са ви вдъхновение, както е било, когато сте били дете и сте играели с тогавашния ви най-добър приятел Тинтин?

Делон и Белмондо бяха актьори в епохата, в която киното беше възможност да излезеш от реалността. По телевизията имаше два канала и да отидеш на кино, за да гледаш последния филм на Делон и Белмондо, Стив Маккуин, Робърт Редфорд, Пол Нюман, беше празник. След 1999 година, когато се завъртяха нулите след двойката, всичко се промени. Вече хората не ходят на кино, за да гледат звезди. Отиват, за да гледат истории. Това се вижда с „Жокера“. Половината планета не знае кой е Хоакин Финикс, а той е изключителен актьор. И все пак „Жокера“ е феномен със или без него. Хората отиват да гледат историята, както отиват да гледат „Батман“. Според мен последната голяма звезда е Том Круз. Но той вече не прави друго освен екшъни. Хавиер Бардем също е голям актьор, но дали масовата публика ще отиде да гледа филм заради него? Не мисля. Всичко се е променило. И революцията е добра. Сега се налагат платформи като Нетфликс, Амазон... Нетфликс току-що приключиха филм на Скорсезе, който се качва директно на платформата. Защо не? Това е новата медия. Амазон ТВ е купила правата на „Властелинът на пръстените“ и ще вложи един милиард долара за три филма, за да бъдат качени само на платформата. А за да отговоря на въпроса ви за вдъхновението, единственият, който ме е вдъхновявал, е Тинтин. Той е човекът, който ми спаси живота, когато бях малък.

Как?

Защото ми помогна да се измъкна от ежедневието, което беше много болезнено. Ако го нямаше Тинтин, нямаше да оцелея.

Защо използвахте думата болезнено?

Защото имах много сложен емоционален живот. Но за това не говоря.
(Майка му е психоложка и учителка. Кристоф се ражда, когато баща му Жорж Ламбер-Ламон, френски дипломат, преводач за ООН, е на 48 г. Има един брат и три полусестри. Бил е самотно и скромно дете, но не е бил от послушните. Разказва, че е бил хиперактивен и много драматичен, което обяснява със зодията си Овен. Споделял е за страховете си като малък да не би да не бъде обичан или че родителите му може да умрат, както и за един от най-големите шокове в живота му, когато разбира, че брат му Жил, с три години по-малък от него, има рак на костите. На него актьорът посвещава наградата си „Сезар“ за главна роля във филма на Люк Бесон „Метро“.)