Какво ви накара да приемете поканата на „Синелибри“?

Приех, защото ми е интересно. Намирам този фестивал за необичаен, нетрадиционен. Интересна е идеята за форум, който разглежда киното от гледна точка на адаптациите на книги. Литературата и киното са различни изкуства и ми се струва интересно да бъдат обединени във фестивал.

Вие самият имате издадени два романа („Момичето, което носи щастие“ (La fille porte-bonheur, 2011), разказващ за гениален пианист, който по думите на Ламбер също е имал много добре осигурено детство, но му е липсвала нежност, и „Съдията“ (Le juge, 2015).

В момента не пиша, но имам идея за третия и четвъртия.

Идвате за пореден път у нас. Какво ви харесва тук?

Пейзажите, това, че хората са гостоприемни, начинът на живот. България е страна с огромна репутация в киното. Правите филми от 30-те години на миналия век. Имате големи студиа и много професионалисти в киностудиата. А и аз пътувам много, адаптирам се бързо към страната, в която съм, и бързо започвам да се чувствам добре, за разлика от много мои братя по съдба, които се оплакват в чужди страни.

Разбира се. Вие сте роден в Ню Йорк, отраснал сте в Швейцария, живял сте във Франция и сте имали и имате бизнеси по цял свят... (Ламбер е притежавал верига заведения и клубове в Буенос Айрес, инвестирал е в компанията Roanne Gastronomie, специализирана в готвене на месо по метода су вид, в производството на диоптрични очила, в производството на вино – бизнес, който продава, има световна компания за артистичен кастинг, обхващаща 34 страни с портфолио от 1500 таланти, има и продуцентска компания за филми, бизнес с минерална вода. Колекционира съвременно и модерно изкуство, увлича се по стрийт арт.)

Така е и заедно с това снимам средно по два филма годишно – френски, американски, български, италиански.

Живеете доста интензивно, явно не ви притеснява дали ще живеете вечно, както се пее в песента на Брайън Мей, написана за „Шотландски боец“ – Who wants to live forever?

Aз не се страхувам от смъртта. Както животът има начало и това е раждането, така има и край – и това е смъртта. Не можем да го променим. Единственото, което ме притеснява в живота, е липсата на време. Имам желание да направя толкова много неща и се тревожа, че няма да имам време да ги направя. И това ме изнервя. Въпроса за вечния живот мисля да си го задавам 3 секунди преди да умра.

Времето като че ли е много условна величина. Зависи от интензивността, с която живеем. Понякога една година минава като секунда, друг път два дни могат да бъдат пълни колкото години.

Абсолютно съм съгласен с вас. Случвало ми се е да преживея за една вечер неща, които не съм успявал да преживея за година. Никога повече не срещнах тази жена. Но това, което ни се случи, беше толкова интензивно, не говоря за секса, а за разговора и споделянето помежду ни. Човек не трябва да изпуска тези моменти. Важно е да не ги изпуска.