Д-р Милена Коцева завършва медицина в МУ София през 1998 г. След пет години клинична практика в областта на акушерството и гинекологията, д-р Коцева сменя попрището си и започва работа за фармацевтичната индустрия, където сменя различни длъжности, но никога не се откъсва от медицината. Работата й в областта на лекарствената безопасност я обогатява много като разширява знанията и кръгозора й.

Себе си определя като лекар, който уважава еднакво и конвенционалната, и алтернативната медицина. Създава Хомеостаза през 2015 г. и оттогава използва тази платформа за да популяризира и прилага естествени продукти и подходи за профилактика и възстановяване на организма.

Д-р Милена Коцева

- Д-р Коцева, по какво може да познаем, че страдаме от Синдром на надбъбречната умора?

Съвременният начин на живот е изключително интензивен и износващ, особено в големите градове. Хората дори не си дават сметка, че дните им са наситени с напрежение и стрес. Те до такава степен са свикнали със стреса, че го намират за нормална част от живота си. Непрекъснатото бързане, шумът, притесненията на работното място и невъзможността за почивка са фактори, които карат организма да стои нащрек непрекъснато. В допълнение замърсяването, нерационалното хранене, вредните навици като тютюнопушене и редовна консумация на алкохол намаляват капацитета на организма да се справя със стреса. Всичко това води до психически, емоционални и физически промени в тялото.

Един от първите симптоми, че страдаме от СНУ, е все по-голямата нужда от тонизиращи напитки през деня, за да може човек да си свърши работата. Започваме да увеличаваме кафето сутрин, след това добавяме кафе, чай или енергийни напитки и през деня. Ако проблемът се задълбочи могат да се появят повишен апетит, особено за сладки неща, моменти на повишено кръвно налягане и учестен пулс, повишаване на триглицеридите и холестерола, разсеяност, емоционална лабилност със смяна на настроенията, нарушения в паметта и все по-голяма и по-продължителна умора. Със задълбочаването на СНУ може да се покачи и теглото. Всички тези симптоми са свързани с отделянето през цялото денонощие от надбъбречните жлези на големи количества от хормона на стреса - кортизол. В такова състояние, хората страдащи от СНУ могат да останат различно дълго. При продължаващ стрес или по-слаби съпротивителни сили на организма обаче, надбъбречните жлези се изтощават и започват да продуцират все по-малко кортизол, дори когато тялото има нужда от по-големи количества. Това е следващият стадий на СНУ. Държа да подчертая, че дори при него кортизолът в кръвта не е по-нисък от долната нормална граница. Неговият нормален денонощен ритъм обаче се нарушава и през цялото денонощие кортизолът е близо до долната си граница. Това води до тежка умора, тревожност, депресия, пристъпи на паника, замайване, склонност към ниско кръвно налягане, склонност към ниска кръвна захар.

- Какъв е профилът на хората, които страдат най-често от СНУ?

Повечето хора, които страдат от СНУ са активни, работещи хора. Хората в големите градове по-често имат СНУ. Пушачите и злоупотребяващите с алкохол по-лесно развиват СНУ. Това, което ми прави впечатление обаче е, че СНУ има и при подрастващите. Обикновено тези деца са в седми или дванадесети клас и са подложени на голям стрес и преумора поради предстоящите им изпити. Това, че позволяваме децата да се изтощават до такава степен, за да покрият изискванията на обществото и училището е наистина жалко и не води до нищо добро, нито по отношение на физическото, а още по-малко по отношение на невро-психическото здраве на подрастващите. Често в тази възраст и по тази причина се слага началото на хронични физически и невро-психически заболявания, които съпътстват хората през целия им живот. Като общество трябва да помислим какво да променим в изискванията към децата, за да бъдат здрави и уверени възрастни.

- Какви мерки да предприемем, така че да не се стигне до задълбочаване на състоянието?

Както казах вече, когато организмът е подложен на продължителен или силен стрес, надбъбречните жлези започват да отделят по-големи количества от хормона кортизол. Кортизолът е необходим на тялото да се справя със стреса, но му въздейства и неблагоприятно, водейки до описаните симптоми. В състояние на повишен синтез на кортизол, организмът може да остане с години. Повечето хора, страдащи от СНУ се намират точно в такова състояние. Първата стъпка към справянето със СНУ е осъзнаването на проблема. Колкото по-рано човек осъзнае, че стресът променя организма му и му влияе зле, толкова по-своевременно ще вземе мерки да не се задълбочава състоянието му. Следващото, което трябва да се направи, е да се осигури достатъчна и адекватна почивка на организма - достатъчен сън и по-възможност по-ранно лягане. Високите нива на кортизол пречат на съня, така че човек трябва да се настрои и отпусне известно време преди лягане. Светлината от екрани (телефон, телевизор, компютър) също води до повишаване на нивата на кортизол. Добре е да се намали експозицията на такава светлина, доколкото е възможно или да се носят очила, предпазващи от синята светлина. Приемът на кафе също трябва да се ограничи. При някои хора една чаша кафе може да увеличи с 30% нивата на кортизол. Кафето, с изключение на сутрешното, трябва да се избягва. Следобедното кафе може да се замести с билков чай. Редовната консумация на алкохол също води до повишена продукция на кортизол. Умереното (но не интензивно!) физическо натоварване също е полезно за нормализиране на състоянието.

Понеже няма как да избягаме напълно от стреса, какво може да предприемем, за да намалим щетите от него?

Трябва да мислим за това, че стресът износва тялото ни и е в основата на много съвременни заболявания. Мислим ли за това, ще правим всичко възможно да си осигуряваме пълноценна почивка поне от време на време, ще внимаваме да се храним пълноценно, ще следим кръвните си показатели и при нужда ще попълваме недостига на важни за тялото витамини и минерали. В условия на интензивен или продължителен стрес е добре да подпомагаме тялото си с продукти като ВитаДинамик. Приемът на ВитаДинамик може да бъде само в периодите на интензивен стрес или да бъде продължителен, за да предпазва организма от вредните въздействия на ежедневния стрес.

- Има ли конкретни лекари, към които бихме могли да се обърнем за помощ?

СНУ засяга целия организъм. Проявления на СНУ могат да бъдат както телесни, така и психо-емоционални симптоми. Обикновено човек търси помощта на лекар, от чиято компетентност са най-обезпокоителните за него симптоми. За съжаление в последните десетилетия различните направления в медицината все повече се разделят и капсуловат. Човешкият организъм е едно цяло и различните органи и системи в него са взаимосвързани. Правилно е лекарите, макар и тесни специалисти, да преглеждат и анализират симптомите от отделните органи и системи в контекста на целия синхронно работещ организъм. Изначално такъв подход имат холистичните лекари, но моят съвет е преди хората да се обърнат към холистичен лекар, да бъдат прегледани от личните си лекари и съответните специалисти, които да изключат по-сериозни здравословни проблеми. Чак след това може да се обърнат към холистичен лекар, който най-вероятно ще познава и СНУ.

- Симптомите на Синдрома на надбъбречната умора могат да се объркат с редица други заболявания, психически и емоционални състояния. Как да сме сигурни в диагнозата?

Това е точно така. Правилно е преди да решим, че се касае за СНУ да изключим други заболявания, чиито симптоми се припокриват с някои от симптомите на СНУ. Това могат да го направят лекарите (общопрактикуващи и специалисти). Не е рядкост да ми се обаждат пациенти, които да започват разговора с това, че са обиколили няколко лекари специалисти, които не са открили нищо нередно, но те продължават да се чувстват зле. В тези случаи вероятността проблемът да е СНУ е голяма. Въпреки това винаги, когато преценя, че е необходимо, правим специализирани изследвания и консултации с лекари специалисти в различни области, за да се изключат други сериозни заболявания. Особено при пациенти, чиито симптоми съответстват на по-напредналите стадий на СНУ, това е много важно, защото тези симптоми могат да се дължат на тежки заболявания, които изискват специализирано и навременно лекарствено или хирургично лечение.

- Защо конвенционалната медицина не признава термина Синдром на надбъбречната умора?

Основната причина конвенционалната медицина да не признава като отделно заболяване СНУ е, че при СНУ говорим за ниски или високи нива на кортизол в организма, но не по смисъла, в който се говори за тях в конвенционалната медицина. На практика при СНУ нормалният денонощен ритъм на кортизола (най-висока концентрация сутрин между 6.00 и 8.00 часа и най-ниска концентрация към полунощ) е нарушен, кортизолът остава непрекъснато висок или непрекъснато нисък, но като цяло остава в нормалните си граници. Когато обаче кортизолът е по-висок от горната нормална граница в кръвта е налице сериозен медицински проблем, който се нарича синдром на Кушинг. Ако пък кортизолът в кръвта е под долната си нормална граница говорим за болест на Адисон. Тези две състояния са сериозни и животозастрашаващи. Те изискват спешна намеса и лечение. Симптомите на по-напреднал СНУ наподобяват много началните симптоми на болестта на Адисон. Притеснението на конвенционалната медицина, е че хора, които страдат от болестта на Адисон, могат да се заблудят и да не потърсят своевременно специализирана ендокринологична помощ, смятайки, че имат СНУ. Затова е изключително важно преценката да се прави от лекар. Възприето от конвенционалната медицина е обаче състояние наречено Синдром на хронична умора, чиято биологична същност още не е изяснена. Една от основните хипотези е именно нарушение на баланса на надбъбречните жлези, тоест СНУ.

- Какво включва лечението на СНУ?

Освен промените в начина на живот, изброени по-горе, е добре пациентите, страдащи от СНУ да проверят нивата в кръвта си на някои ключови витамини и минерали. Такива са витамин D, B12 и B9 (фолат), магнезий, цинк, мед. Трябва да се провери и как функционира щитовидната жлеза. Можем да добием представа за денонощните нива на кортизол в организма ни като си направим изследване за нива на кортизол в слюнка няколко пъти през денонощието. Добавянето на витамини от групата В, витамин С, магнезий, цинк и фосфатидилсерин според установените нужди на организма водят до подобряване на състоянието и възстановяване при СНУ. Омега-3 мастните киселини, чиито най-пълноценен източник е рибеното масло, също подпомагат възстановяването от стреса, предизвикан от емоционално пренапрежение. Важно е рибеното масло да е с високо качество, чистота и концентрация. На тези изисквания отговаря Норвежко Рибено Масло.

За овладяването на СНУ се използват и растения, наречени адаптогени, които имат огромна роля както за предпазване на организма от вредните въздействия на стреса, така и за лечение на СНУ, особено на стадиите му с повишени нива на кортизол. Всъщност предимството на адаптогените е, че те свеждат до минимум телесната реакция на стрес. Подобряват функцията на невроендокринната система и спомагат за регулирането на използването на енергия. Адаптогените карат тялото да използва кислорода, глюкозата, липидите и протеините ефективно и така ни осигуряват постоянно снабдяване с енергия. Комбинирането на адаптогените с коензим Q10 и магнезий оптимизира действието им и помага да се намалят симптомите на СНУ. Такава е комбинация от активни съставки на нашия пазар има в продукта ВитаДинамик, произведен в Германия.

Доколко е важно да се приемат хранителни добавки, които да компенсират дефицитите в организма ни?

Повечетолекари смятат, че при балансирано хранене няма как да има дефицити в организма. На практика обаче съвременният стресов начин на на живот, некачествената и преработена храната, която консумираме, хроничните заболявания и замърсяването на околната среда често водят до дефицити на основни хранителни вещества. Преди да се изявят клинично дълго време тези дефицити са латентни и затормозяват работата на организма. При тези състояния, приемът на хранителни добавки подобрява състоянието и възстановява организма. Важно е приемът да бъде съобразен с индивидуалните нужди на пациента, установени с изследвания и/или клинично. Важно е също какви хранителни добавки ще приемаме. Регулаторно хранителните добавки се подчиняват на Закона за храните, макар и на практика да се приемат от хората във вид на таблетки, капсули, сиропи и други подобни на лекарствените форми. Това прави възможно продажбата им да става само след уведомяване на регулаторните власти без да бъдат представени каквито и да било доказателства за действието и безопасността им. Така се оказва лесно сред компаниите, които произвеждат/продават хранителни добавки да има и фирми, чиято цел са не здравето и благосъстоянието на клиентите, а бързата печалба.

Случаите на фалшиви хранителни добавки, както и такива с неясен произход и качество не са рядкост. Сравнително слабият контрол на хранителните добавки изисква потребителите да са много внимателни. Проучването на произхода, състава, производителя, условията на съхранение, срока на годност и данните, на които се уповават определени твърдения всъщност е правилният и интелигентен потребителски подход. Нещо повече – този подход е единственият безопасен подход за приема на хранителни добавки.