Няма да ви засипвам с вопли за това, че „една епоха приключва”. Не съм от тези Фенове с главна буква и затова смятам да оставя силно емоционалните сбогувания за тях. Освен това колко да приключва?!

Дори покойната Кари Фишър – да се рее щастливо душата й сред звездите, амин! – не е приключила с участието си във филма и присъства с кадри заснети преди смъртта й през 2016 г. Да не говорим, че преди два епизода ни показаха как един от главните персонажи умира, но ето че в т.нар.„последен” филм той отново е на линия. Без обяснения, което всъщност ми хареса. Връщат го и точка. Така функционира фантазията.

Пък и такива непоследователни зрители като моя милост напълно бяха забравили за смъртта на въпросния персонаж, добре че имат деца да им припомнят. Така че – смърт няма, никой не е застрахован от внезапно съживяване. Включително и най-вече самата поредица. Дори вече имам идея, не особено обмислена, как да се казва новото разклонение на поредицата: „Пътят на Скайуокър” например? 

Най-грабващото в „Междузвездни...” за мен, а вероятно и далеч не само за мен, винаги е било преплитането на Доброто и Злото и последният епизод по великолепен начин продължава това преплитане и го увенчава с едно смайващо разкритие. Също така героите винаги са се възползвали от свободата си да разкъсат веригите на кръвното родство-робство и да продължат напред, без да се съобразяват с него. Дори когато това означава да бъдат „лоши”. Хубав урок! Дълбоко в себе си винаги можеш да кажеш „Не, ти не си баща ми!” и да хванеш собствения си път. Ето го най-вълнуващият момент и в последния епизод на сагата той е много силно застъпен, което е сериозна червена точка за сценаристите.

Дейзи Ридли като Рей внесе свежа струя в междузвездното пространство – усещането за невинност, за силата на новото начало, на ново поколение, което поема джедайския меч и продължава да го кръстосва с тъмните ситски сили. Същото важи и за Джон Бойега като Фин, Адам Драйвър като Кайло Рен и Оскар Айзък като Поу Дамерън. Франчайзът работи отлично след като така добре се рестартира, че хем продължава да генерира нови герои, хем успешно ги кара да въртят колелото на добрата стара схема.

Най-важният момент в сюжета на Девети Последен е заключен в думите „маските падат” и всъщност сега откриваме истината за някои от основните герои. Истина, която дори те самите не са подозирали. Това, между другото, е класическа характеристика на героя на мита (и самият Джоузеф Кембъл ще ви го каже) – той сам не подозира кой е и поемайки по пътя на реализиране на целта си, разбира истината за себе си. Това се случва и в „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър”. Всичко останало всъщност е преодоляване на различни видове препятствия. Дейзи Ридли е абсолютният център на действието, всички други са останали на доста по-заден план.

За умерени почитатели на поредицата като мен филмът не беше нито много забавен, нито дори особено динамичен. Спечелиха ме обратите в героите, за които намекнах по-горе и май това бе всичко. Носталгия лично аз поне не изпитах. 

И ме спечели страхотни dark mode на месинджър, който можеш да си инсталираш специално за премиерата на последните „Междузвездни...” – според мен това е готин рекламен подход и дори си мисля, че кампанията около подобни филми отдавна се е превърнала в част от преживяването на филма.

Нищожно спойлване за финал: ще чуете гласа на Йода и ще видите колко готин си остава Харисън Форд. И може би на една от финалните сцени ще изпитате това, което изпитах и аз - все едно не героите се прегръщаха, а актьорите и екипът и все едно бяхме на снимачната площадка на филма, а не вътре в него, ако ме разбирате. 

Весела Коледа и нека силата бъде с вас! В глобализирания ни свят, в който празнуването на Коледа и премиерата на нов епизод на „Междузвездни войни” вече са едва ли не традиции с еднаква тежест, това пожелание си звучи съвсем на мястото. Не казвам, че е лошо. Да видим как и кога ще продължи пътят на Скайуокър.