А: Да поговорим за съвременните култове, напоследък доста се насъбра по темата. Грета Тунберг, херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън. Знаеш ли, че съществува движението на т.нар. реплиКейтс? Това са жени, които не просто харесват Кейт, те следят всяка нейна публична поява и се опитват да я копират буквално, да бъдат нейни реплики. Една от тях, американската адвокатка Малори Боулинг, признава, че цялото й свободно време и пари са посветени на съпругата на принц Уилям. Горката жена полудява в момента, в който види някакъв нов тоалет у Кейт. Хвърля се да го купува през интернет. Обаче – беда. Заради часовата разлика може да се случи да изпусне ценни мигове и да не успее. Тогава на помощ идват други реплиКейтс, например от Великобритания, които купуват по няколко бройки от роклята на LK Bennett или Hobbs and Jaeger, за да могат да услужат с тях на другарките си по съдба. Не им е лесно! Въпреки че какво ги жаля – Малори Боулинг казва, че като реплиКейт има 17 000 последователи в Инстаграм и постоянно получава комплименти за външния си вид. А това цена няма, нали?

И: Не знам. Всякакви снимки получават водопади от поздравления и възхищения. Ако човек се ориентира по това, ами горко му! Не бях чувала за реплиКейтството, обаче сега, като го произнасям, виждам как звучи – като манихейство например или като някакво друго религиозно учение.

Според мен това са различни култове – този към Кейт (а тук можем да прибавим и още много) и този към Грета Тунберг. Първите са чисто подражателски и такива винаги е имало – болни или просто големи фенове на Елвис, на Майкъл Джексън, на принцеса Даяна или на друга звезда, които се обличат като тях. Този към Грета Тунберг обаче ми се струва по-различен и свързан с една по-дълбока обществена нагласа, а тя е култът към децата въобще. Ние сме си говорили много за това с теб и знам, че споделяме общо мнение – налагането на позицията, че децата трябва да израстват волни и свободни, че родителите трябва да са им приятели, че самите деца са нашите най-големи учители, че не трябва да им се отнема детството с изисквания и налагания (а превръщайки ги в „наши учители“, ние всъщност им отнемаме детството, не е ли така? Да си дете, означава да си малък, неопитен, незнаещ и т.н.). Особено от поколението Z, т.нар. милениали, родени около и след 2000 година, се очаква да са необикновени, „индигови“ и какво ли още не. Да са „новите“ деца, които ще доведат „новия“ свят. Съществува някаква особена нагласа към тях – и у собствените им родители, и в обществото като цяло. Виждам го много често дори при обикновени разговори за филми, книги и музика. Родителите не просто споделят мненията на децата си, а ги цитират, все едно цитират някой велик мъдрец и ако случайно не се съгласиш, ти казват: това е новото поколение, ние не го разбираме. Това, което веднага разбираш, е, че те смятат теб, себе си или вашето поколение като цяло вече за втора категория, за „изпята песен“, нещо такова. Много е тъпо и се дразня. Не защото в това няма нищо вярно, а защото не е само това. Смятам, че на ужасно много родители просто не им се занимава да проведат истински разговор, да се държат като родители и предпочитат да оставят децата да им се качат на главата, да са им учители, да ги мъкнат навсякъде със себе си, само и само да им е мирна главата. Обаче го проповядват като нещо друго. И после се чудят защо се случват някои неща.

Грета Тунберг е дете, при това дете с проблем, а това е и един друг „култ“ – към хората със заболявания, с придобити или вродени проблеми. Нали знаеш – моделите с витилиго, свръхпълните модели, историите за хора, надмогнали страшни болести със силата на духа, волята и оптимизма си... Едни от най-четените текстове разказват за хора, справящи се или справили се с Болестта. Аз също задължително ги чета, понеже съм хипохондрик, и се възхищавам на всички, успели да преодолеят страха, намерили сили да се борят. Освен това свидетели сме на изключително мащабни кампании в цял свят, включително и в България, проповядващи толерантност към хората с психически заболявания, към децата с аутизъм, със Синдром на Даун, призоваващи те да бъдат приемани не само като едни от нас, защото те СА едни от нас, но и като специални, често дори по-интелигентни, сетивни, талантливи и прочие. Никой не иска да приеме истината, казана от Артър Флек в „Жокера“: „От хората с психическо заболяване се очаква да се държат все едно нямат такова заболяване“. Ние сме полудели да вменяваме нормалност на всичко и всички. И в това има нещо Ненормално, неестествено, някакво притворство ужасно. В Грета се фокусират много от тези неща, според мен. Аз обаче не бих упрекнала родителите й, че са я забъркали в тази игра. Като гледам, всеки е готов на всичко, за да трасира и облекчи пътя на детето си към т.нар. Успех. Независимо дали детето става или не става. Ние го подкрепяме. Още едно голямо клише – подкрепяме децата за всичко. Те самите не знаят какво искат, това ги ужасява, но ние не им се месим, ние ГИ ПОДКРЕПЯМЕ. Та исках да кажа – не виждам защо родителите на Грета трябва да правят изключение. И те я подкрепят. А на мен Грета поразително ми прилича на Тръмп и Борис Джонсън, срещу които воюва. Тя е „детето в тях“. По същия начин ми е хем малко симпатична, хем малко антипатична, хем напълно безразлична. Говоря за собствените си усещания. Не е ли притеснително, че говори с лозунги? Нали децата от поколението Z бяха „различни“? И те ли развяват популистки лозунги, от които ни е втръснало? Ние обаче допускаме това, което ни изнася, и не допускаме онова, което не ни изнася. Противоречим си на всяка крачка. Възторгваме се до небето, сравняваме със земята... тотално сме изтрещели, смятам.

А: Отношението към Грета може да бъде окачествено като култ към личността (или култче, едно, защото по-подхожда на дете, второ, защото вдетиненото общество толкова обича умалителните). Наскоро го каза Давид Еберхарт в интервю за „120 минути“ на Светльо Иванов. Еберхарт е онзи готин психиатър, който обяви краха на либералното възпитание и написа „Как децата завзеха властта“. Книгата му беше отправна точка за последното издание на „Говори с EVA“. Той е сънародник на Грета. В Швеция, ако кажеш, че не си съгласен с нея, те овалват с пера, вероятно от свободно отглеждани кокошки. По-лошо, обявяват те за назадничав тип, който отрича климатичните промени. Ако я критикуваш, ти казват – не те ли е срам, тя е дете, но същевременно казват – слушайте я, защото тя е дете, тя е бъдещето, тя е чиста. Сякаш децата не могат да говорят глупости понякога. Направо им отнемаме това изконно човешко право да говориш глупости. Аз съм съгласна с еколозите за проблема със замърсяването, но знаеш ли кое ме подразни в Грета – истерията, фанатичното излъчване, фанатиците не са моите хора. А тя каза и една неистина (да я наречем неистинка). Каза – вие откраднахте детството ми. Моля, детството на бяло дете в една от най-богатите и справедливи страни в света?! Заради самата Грета се надявам, че това ужасно клише не е измислено от нея, а от родителите й примерно или от шефа на пиар кампанията й. Отношението към Грета и към Кейт все пак си приличат. Според тълковния речник – мога да използвам тълковен речник, нали, не съм индигово дете – култ е поклонение, извънредно уважение, което се оказва на някое лице или предмет. Може би трябва да се добави, че култът предполага голяма маса последователи и някакви противници на принципа горещо да любя и мразя. Грета ги има, Кейт ги има. Знаеш ли кои са най-големите противници на Кейт – последователите на Меган, разбира се. Тя е херцогиня на Съсекс. Не знам дали да не очакваме война на Съсекс с Кеймбридж, и без това на Великобритания с този Брекзит й се полага да се разпадне. Знаеш ли, че сред реплиКейтс има такива, които твърдят, че Кейт им е донесла богатство, очаквам някой да бъде и излекуван по чудодеен начин. За кралете се е вярвало, че с едното докосване лекуват болести, най-вече туберкулоза. Луи XIV докоснал с цел изцеряване около 3000 души на коронацията си, а общо по време на кралуването си около 350 000 души. Трудолюбив такъв. Обаче една от любовниците му се споминала точно от туберкулоза и това накарало наблюдателния Волтер да се усъмни в лечителските способности на Краля Слънце. Разбира се, можем да допуснем версията, че просто му е била омръзнала, и той се е отървал от нея. Последователите на култа често и лесно настръхват само когато си помислят за обожаваното лице. Ти настръхвала ли си по такъв повод, Ирка?

И: Няма да отговоря, защото може някой да ме оваля в пера от свободно отглеждани кокошки, пък не ми се иска. Между другото според мен и двете ни заплашва подобна съдба. Не разбирам това. Никога не съм била „луд фен“, т.е. напълно безкритичен, на нищо и на никого. Може би в тийнейджърските години, когато фенството те отличава от групата или пък те присъединява към нея. Според мен в тези култове има нещо дълбоко инфантилно.
В същото време смятам, че те са организирани култове, особено този към Грета. Преди няколко години моя позната беше организатор на едно „събитие“, както се изрази тя. Оказа се, че агенцията, която я е наела, прави пиар кампанията на млад, тогава напълно неизвестен автор, под формата на „събитие“ – огромни тълпи се редят на километрична опашка за творбата на този автор. Всички медии отразяват небивалия интерес и т.н. Все едно наистина се случва. Производство на новина. Чиста проба фейкнюз, макар че тогава все още не съществуваше това понятие. И моята позната набираше статисти за „продукцията“. Eфектът, между другото, беше страхотен.
Смятам, че всички тези „култове“ са форма на политика. Всичко е политика. Забавлявам се да следя във Фейсбук как групи хора харесват едни и същи точно определени неща, хора, теми, музика, книги, филми. И когато се появи Грета, бях сигурна точно кои ще я харесат и защитят.

А: На Грета обаче не й дадоха Нобел за мир. Щеше да стане най-младият носител на наградата. Това с „най“ също е вид истерия. Хората такива глупости правят, за да са най. Един клет човек поставил рекорд по закопчаване на дюкян, като успял да го направи 162 пъти за 30 секунди, което било с 27 закопчавания повече от предишния рекорд. Не знам това какво говори за него и за... дюкяна му.

И: Най-вероятно, че е имал много властна майка. Нали се сещаш – каквито и проблеми да има човек в живота си, все е виновна властната му майка. А когато нещата опрат до дюкяна, абсолютно сто процента тя е виновна. Смятам, че някой наистина се опита да ограби детството и мечтите на Грета Тунберг, изтипосвайки я пред микрофоните и пред целия свят. Този някой трябва да спре, но не. Сега пък четох, че арестували Джейн Фонда, която се вихрела на протест в подкрепа на Грета.
И да не си затваряме очите за неоспоримата истина – цената, която плащаме за научнотехническия прогрес, за това, че популацията на нашия вид непрекъснато набъбва и продължителността на живота нараства, е замърсяването на околната среда. Една от цените, де. Понеже прогресът е резултат от огромен брой проби и грешки и не би могло да бъде иначе. Човечеството може да преосмисли много неща и се надявам да го направи – замърсяването на Световния океан е достигнало наистина трагични размери! Обаче такива общовати клиширани лозунги, вкарани в устата на дете, което още няма понятие от причинно-следствените връзки, няма познания, нито собствен поглед върху нещата и е нормално да ги няма – мисля, че те дори не придвижват глобалния дискурс за климатичните промени напред по никакъв начин. Повечето пъти, в които деца са намесени в игрите на възрастните, това не завършва добре за децата. Така че предлагам да оставим Грета Тунберг на мира! Нека не ни е учител, нека е дете.

А: Тези игри са започнали доста отдавна. Децата лесно се поддават на манипулация, липсва им скептицизмът на възрастните, който идва с опита, с паданията, с раните. В началото на 13. век е имало детски кръстоносен поход, надъхан от един явно харизматичен овчар, в някои варианти е 10–12-годишно овчарче, на което се явил Исус. 30 000 деца се включили, според различни твърдения повечето загинали от глад и изтощение, други били продадени в робство. Сега Грета предлага доста по-приятен начин да се подкрепи справедливата й кауза, като не се ходи на училище. Чистичко, без глад и със смартфони, с които времето минава бързо. Ако бях ученичка, сигурно и аз щях да се включа.

И: Дъщеря ми казва същото. Един вид – супер са я измислили тази работа с протестите срещу замърсяването, не ходят на училище. Виж, аз харесвам Кейт, но трябва да отслабна с близо 20 килограма, за да поема по тежкия път на реплиКейтството. Пък да беше и само това… Да не си създаваме кумири, да не им се кланяме и да не им служим е една от десетте Божи заповеди. Неслучайно, мисля.