Моят инструктор по въздушна йога Людмил Дренски се върна от Индия, където бе цял месец. Подмладен, буквално светнал и пълен с енергия. Предложих му да сподели с читателите на EVA на какво се дължи промяната. Оказа се, че е резултат освен на аюрведичен ретрийт в Хималаите, и на едно пътуване с 18-годишния му син, през чиито очи преоткрива света на Изтока и ... себе си. Ето разказа на Людмил

Адвайт Рипати е аюрведа лечител, който идва веднъж годишно и в България. Когато януари-февруари ме болеше ишиасът, той беше тук и ме прегледа. Каза, че ми е много разбалансирана ватата. И че през август ще прави панчакарма в един център в Хималаите. Записах се. Въпреки че бях чел, че панчакарма е за здрави хора. Взех с мен и сина си, който е на 18 години, и му беше за първи път Индия.

В Делхи Адвайт ни запозна с баща си, който е член на един съвет на вайдите от девет или 12 човека за цяла Индия. Имат аюрведически център с кабинет и аптека. Баща му само като погледна сина ми, му препоръча какво да взема, за да се избави от акне.  

Настанихме се в един доста приличен хотел близо до спирка на метрото. И веднага решихме, че ще отидем с него до центъра на града. Метрото им е уникално чисто и светло, но да пътуваш с него си е чиста проба екшън. Първо минаваш през скенер. После виждаш огромната опашка пред гишето за билети. Решаваш да си купиш билета от автомат – там няма ред и висиш, докато някой те прережда. Опитваш се да видиш спирките, но някой непрекъснато превключва от менюто от английски на хинди. Да се качиш във влакчето също е проблем, ние успяхме случайно от втория път и то в последната секунда преди вратите да се затворят. Не успя да ни помете тълпата, която се изсипва от влака, все едно е извадена някаква тапа, нито да ни изблъска опитващата се да се натика в него. Просто някакъв късмет извадихме.

Докато бяхме в Делхи, наш познат ни заведе на гости у свой близък, който е много богат. Изпрати ни един джип тойота, минахме през два охранявани портала и се озовахме в разкошна къща с девет спални, с асансьори вътре. Живеят в нея трима човека с многобройна прислуга. Имат си частен киносалон, бар, обзаведен по европейски образец. Дъщерята, единствено дете в семейството, беше спечелила конкурс за Мис Индия. Не бих казал обаче, че животът й беше нормален – навсякъде се движеше сама, с шофьор и бодигард, без възможност да общува с връстниците си. Индийците обаче приемат нещата такива, каквито са.   

И най-яркият пример за това е гетото – видяхме от влака едно огромно – схлупени колиби, хора по легла пред тях, цял град такъв мрачен и безрадостен. И изведнъж – отгоре десетина хвърчила, кое от кое по-хубаво и по-шарено. Деца се покатерили по паянтовите покриви и пуска хвърчила. Забавляват се.

От Делхи отпътувахме до аюрведа центъра в Хималаите, на 2 200 м надморска височина. Първо с влак и тъй като беше през нощта, бяхме в кушет вагони. Всички спим наедно – долу и горе наредени, отделени само с перденца. Така че нямаше как да не чуваме хъркането. Но ми направи впечатление, че чаршафите, които сам си разпечатваш, бяха изключително чисти. Заспах си аз като праведник и се събудих половин час преди да слезем.

Натовариха ни на джипове и поехме по едни измислени пътища. 3 часа и половина по завоите. Закараха ни у гората, където няма хора, в един резорт, който Адвайт наема. Стръмно. Отделните къщички си имат площадки, от които можеш да съзерцаваш денонощно Хималайските върхове. Много прилича на Рила, на мащабът е различен, огромен. Седяхме и медитирахме с часове.

Ретрийтът е цикъл от изчистващи и зареждащи процедури с цел да се балансират дошите и енергиите. Има и клизми, и повръщане, и сауна, и омасляване, и масажи най-различни, и пиене на аюрведични добавки. Назначават се индивидуално. Няма всички да правим един и същи масаж, да пием едни и същи билки. Може всъщност да са еднакви, но се пият в различно време на денонощието от всеки. На мен например ми правиха пет дни сауна, а на сина ми - до последния ден. Аз само веднъж бях подложен на широдара, но някак си не ми понесе добре. Три часа след процедурата не знаех къде съм. А на Петър, който искаше само да пробва, му назначиха три пъти широдара.

В центъра сме разделени мъже от жени. И мъжете си ни масажират мъже, винаги по двама, а жените – жени, пак така на четири ръце. Адвайт си е обучил терапевтите и бяха много добри. Той ги проверяваше непрекъснато как работят. Един ден ми направи някакъв масаж, точков масаж, толкова болеше, че може би ме чуха чак в съседното село. Беше ме предупредил. Натиска точките, а аз вия като карпатски вълк от болка. В началото се стисках и мъцах, но той ми каза, че е по-добре да викам. И като се разкрещях. После момичетата, които бяха чули, ми казаха, че са се молили за мен.

Забавната част в началото беше за Петър, който не знаеше къде отива. Викаха го за процедурите – Пепи джи. И той шляпа-шляпа отиваше. И още първия ден съобщи – повръщах. Като го питах защо, ми обясни, че са го накарали да пие една течност с вкус на туршия от краставички. Първо се започва обаче с молитва – лечителят се моли за теб, казва си мантрите. После пиеш билковата отвара – за всеки количеството е различно, но е около 4-5 чаши, и за да се препълниш догоре, накрая удряш и една чаша вода. После лечителят стои заедно с теб до кофата и гледа какво повръщаш. Заедно с очистването чрез тази процедура се прави и диагностика. По начина, по който повръщаш, ти определят дошата. Аз имах чувството, че ще прелея, но когато започнах да повръщам, се оказа, че са стомашни сокове. Адвайт ми вика да не се напъвам, да не стимулирам процеса с пръсти в гърлото. Повръщал съм бил по каффа. После обясни, че като изключим патологията на булимията, всеки човек трябва да може да повръща. Необходимо е за прочистването не само на стомаха, но и на дробовете, и на гърлото, изхвърля се каффата. Като си помислиш, всяко животно, като е болно, го прави.

Пихме и рициново масло, дозирано според килограмите на всеки. Изчистването по този начин също е индивидуално, у някого нищо не остава, други задържат.