Сара Бернар - лудата дама с камелиите

Свободомислещата актриса избира по-млади от нея мъже, играе с ампутиран крак и 15 години спи в ковчег

eva.bg 08 декември 2019

Снимка: getty images/guliver
Единственото сигурно нещо е, че Сара Бернар е еврейка. Майка й, Юдит фон Хард, родена в небогато еврейско семейство, на 14 години избягала от Ротердам в Париж. Нямала дори едно су в джоба си, но седнала в дилижанса, а на парижката гара оставила като залог за пътуването си мукавян куфар, предварително напълнен със слама. Веднага се отправила към Пале-Роял да погледа светския елит. И тъй като по рождение била твърде хубава, Юдит скоро станала една от най-известните куртизанки. Сменила си името на Жули Бернар и родила дъщеря, без да е сигурна кой е бащата: казвала, че може да е студент по право, а може да е морски офицер. Скоро след това тя поверила детето си на една не особено старателна бавачка-бретонка.
 
На тригодишна възраст Сара паднала в горящата камина и силно изгорила ръцете и лицето си. След което всеки ден я слагали в бъчва с мляко и мажели изгорените места с масло. Благодарение на това нетрадиционно лечение на Сара не й останали белези - изгорялата кожа се обелила и новата била с удивителен перлено-розов оттенък. 

Когато момиченцето поотраснало, Жули го настанила в пансион към манастира Гран-Шан, откъдето го изключвали точно четири пъти за непристойно поведение и четири пъти го приемали обратно, не можейки да устоят на сълзите и обаянието му. Връстниците й наричали Сара "бялата негърка" заради гъстата къдрава коса, която тя никак не обичала да разресва. До 15 години тя наистина искала и вярвала, че ще стане монахиня, макар да не регистрирала високи резултати в нищо освен в рисуването и в географията.

Майка й я навестявала рядко. Веднъж тя случайно дошла в деня, когато възпитаниците на пансиона трябвало да изнесат представление пред своите родители. Сара излязла на сцената и изведнъж видяла майка си да влиза - красива като богиня. Тя се сковала от страх, стомахът й се свил, от гърлото й не излязъл нито звук. Тя се хвърлила зад кулисите и там изгубила съзнание. От този ден нататък й останал див страх от сцената, който я съпътствал през целия й живот. Той се появявал внезапно, особено когато от нея се очаквало нещо по-особено.

Тя станала актриса почти случайно. При излизането си от манастира на семеен съвет, състоящ се от майка й и нейните покровители, било решено да изпратят Сара на сцената. По онова време хубавичките актриси бързо си намирали състоятелни опекуни. Кръстникът на Сара, който в отсъствието на майка й често я карал да му сяда в коленете, възразил: "Къде има толкова слаба актриса!" Но Александър Дюма поканил момичето на театър - за първи път в живота си Сара стъпила в "Комеди Франсез". В края на първото действие тя подсмърчала шумно - изтървала кърпичката си на пода и не смеела да си я вземе. Дюма й дал своята. В края на второ действие станала истинска катастрофа: Сара заревала с пълен глас, станала и избягала от ложата. Това дало повод на кръстника й да настоява да я върнат в манастира, но Дюма я подкрепил: "Тя е истинска актриса по рождение" и единствен от всички в компанията й пожелал лека нощ.

Три години след като завършила консерваторията (тогава там се подготвяли артистите), мадмоазел Бернар постъпила в трупата на "Комеди Франсез". Скоро обаче изхвръкнала оттам със скандал.

На рождения ден на Молиер в театъра седемгодишната сестричка на Сара - Режина - настъпила без да иска шлейфа на примата мадам Натали. Огромната дебелана блъснала силно детето и то едва не си разбило главата. Тогава Сара скочила и с викове "Крава!" зашила шамар на примата пред очите на всички. Всички вестници се хранили от скандала, отбелязвайки бурния темперамент на мадмоазел Бернар. Тя трябвало да си отиде, но след 12 години новият директор на "Комеди Франсез" трябвало да я умолява в качеството й на звезда на театър "Одеон" и на любимка на цял Париж да се върне.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР