Когато момиченцето поотраснало, Жули го настанила в пансион към манастира Гран-Шан, откъдето го изключвали точно четири пъти за непристойно поведение и четири пъти го приемали обратно, не можейки да устоят на сълзите и обаянието му. Връстниците й наричали Сара "бялата негърка" заради гъстата къдрава коса, която тя никак не обичала да разресва. До 15 години тя наистина искала и вярвала, че ще стане монахиня, макар да не регистрирала високи резултати в нищо освен в рисуването и в географията.

Майка й я навестявала рядко. Веднъж тя случайно дошла в деня, когато възпитаниците на пансиона трябвало да изнесат представление пред своите родители. Сара излязла на сцената и изведнъж видяла майка си да влиза - красива като богиня. Тя се сковала от страх, стомахът й се свил, от гърлото й не излязъл нито звук. Тя се хвърлила зад кулисите и там изгубила съзнание. От този ден нататък й останал див страх от сцената, който я съпътствал през целия й живот. Той се появявал внезапно, особено когато от нея се очаквало нещо по-особено.

Тя станала актриса почти случайно. При излизането си от манастира на семеен съвет, състоящ се от майка й и нейните покровители, било решено да изпратят Сара на сцената. По онова време хубавичките актриси бързо си намирали състоятелни опекуни. Кръстникът на Сара, който в отсъствието на майка й често я карал да му сяда в коленете, възразил: "Къде има толкова слаба актриса!" Но Александър Дюма поканил момичето на театър - за първи път в живота си Сара стъпила в "Комеди Франсез". В края на първото действие тя подсмърчала шумно - изтървала кърпичката си на пода и не смеела да си я вземе. Дюма й дал своята. В края на второ действие станала истинска катастрофа: Сара заревала с пълен глас, станала и избягала от ложата. Това дало повод на кръстника й да настоява да я върнат в манастира, но Дюма я подкрепил: "Тя е истинска актриса по рождение" и единствен от всички в компанията й пожелал лека нощ.

Три години след като завършила консерваторията (тогава там се подготвяли артистите), мадмоазел Бернар постъпила в трупата на "Комеди Франсез". Скоро обаче изхвръкнала оттам със скандал.

На рождения ден на Молиер в театъра седемгодишната сестричка на Сара - Режина - настъпила без да иска шлейфа на примата мадам Натали. Огромната дебелана блъснала силно детето и то едва не си разбило главата. Тогава Сара скочила и с викове "Крава!" зашила шамар на примата пред очите на всички. Всички вестници се хранили от скандала, отбелязвайки бурния темперамент на мадмоазел Бернар. Тя трябвало да си отиде, но след 12 години новият директор на "Комеди Франсез" трябвало да я умолява в качеството й на звезда на театър "Одеон" и на любимка на цял Париж да се върне.