Разговорът между двамата бил привидно несъществен, но от него Сара измъкнала информацията, от която имала нужда. Дамала й признал, че никога не се е влюбвал и че това въобще не го интересувало. Омагьосана от гласа му с гръцки акцент, от античния му профил и чувствената му уста, Сара се опитвала да удължи колкото се може повече престоя му. Тя го помолила да й помогне да си научи репликите за новата постановка, като се превърне в неин партньор. В края на "репетицията" се разсипала да го хвали: какъв огромен артистичен талант имал, как, ако му доскучае дипломатическата работа, може да се пробва в нейната театрална трупа. Сара се влюбила от пръв поглед в адската смесица между Маркиз дьо Сад и Казанова, при това с 11 години по-млад от нея.

Впрочем Сара Бернар никога не се смущавала от възрастта си: талията й била 43 см., на лицето си нямала нито бръчка. Когато се стряскала, че е много слаба, слагала в корсета си памук на определени места, а под полата си подпъхвала конски косми. Въпреки това карикатуристите безмилостно се подигравала с нейната слабост и я рисували бременна от глътнато хапче. Разказвали се вицове за нея, например "Сара Бернар няма нужда от чадър, тя минава между капките." Сега обаче Сара имала сериозен повод да се безпокои - тя, великата актриса, не устояла пред чара на един мъж.

Тя положила немалко усилия, за да организира втората си среща с Жак Дамала. Тогава научила, че скоро Жак трябва да замине на ново назначение - в Санкт Петербург, тъй като френското външно министерство дало на Гърция да разбере, че трябва да премести по-далеч своя дипломат-съблазнител. Сара загубила всякаква надежда, просто се задушила от мъка. И изведнъж пробляснал лъч: на сбогуване Жак прошепнал: "Струва ми се, че имате гастрол в Скандинавия. Не може ли да включите в турнето си и Санкт Петербург? Тогава бих повярвал, че означавам нещо за вас."

Скоро след това Сара Бернар започнала да търка праговете на руското посолство в Париж, зарязвайки всички спектакли и репетиции.

Тя пристигнала в Петербург през февруари 1882 година. Като на парижка знаменитост й предоставили шикозен апартамент, возили я на спектаклите в карета с отопление и всеки път постилали на тротоара пред Александринския театър червен килим. Сам Александър Трети дошъл да гледа мадмоазел Бернар. Когато тя направила реверанс пред него, той я вдигнал и казал: "Мадмоазел, аз трябва да ви правя реверанси."

Вярно, че я ласкаело отношението на руския цар и на публиката, но Сара бързала да се върне в хотела, където я чакал Дамала. Тя се любувала на прекрасното му тяло и споделила с него, че иска да го извае в скулптура. Тя се занимавала с пластика вече десет години, купила си ателие и взимала уроци в началото. Работела в бяла атлазена блуза и широки копринени панталони. Сара винаги предпочитала белия цвят. Първата й работа - барелеф на мъртвата Офелия - се продала моментално. Ползвали се с успех и бюстовете на приятели, които излагала в салоните, макар че Огюст Роден се изказвал не особено ласкаво за нейния талант на художник.

Цял Петербург се вълнувал от развитието на романа на Сара и Дамала. Неговите жители били първите, които научили сензационната новина: Дамала напуска дипломацията и постъпва като актьор в трупата на Бернар.