Авраам Йехошуа е на 83 и твърди, че всичко за него може да свърши скоро. Не го казва със самосъжаление. Дава си сметка, че в живота си е постигнал немалко. Той е сред най-изтъкнатите белетристи в родината си Израел, а там се пише много и още повече се чете. Получавал е международни награди за всичките си романи. Преподавал е в Оксфорд, Харвард, Чикагския университет и Принстън.

Авраам Йехошуа се качва трудно по четирите или петте стъпала, които водят към сцената в Дома на киното в София. През деня е разгледал града, бил е в църква и синагога, изглежда искрено развълнуван от местата и хората, които е видял. Уморен е, но въпреки това остава през цялата прожекция на екранизацията по неговия роман „Жената от Йерусалим” (израелското предложение за «Оскар» през 2011 г., реж. Еран Риклис) и спазва обещанието си да даде автографи след края й. Той е в близки отношения с два от най-великите градове на света. В Йерусалим, „градът на всички”, както го нарича в романа си, е роден, както и предците му, сефарадски евреи, четири поколения назад. В Париж е живял няколко години като представител на организация на еврейските студенти. Съвсем млад се жени за Ривка. Съпругата му се занимава с клинична психология и психоанализа, двамата имат дъщеря, двама синове и шестима внуци. През 2016 година смъртта ги разделя.  

В „Жената от Йерусалим” главният герой се оказва привлечен от чужденка, загинала при самоубийствен атентат на един от йерусалимските пазари. Може би защото „истинската любов изисква раздяла” или защото – по Платон – желаният съюз между двете половини не трябва да се осъществи, за да продължи да вълнува въображението. Ромео и Жулиета щастливо женени – как ви звучи? Но може героят да е привлечен от мъртвата жена и защото с живите не му върви, майка му е авторитарна и несъчувстваща, а жена му го е изгонила от дома им.

Има хора, които се страхуват от живите жени, да, казва при срещата ни Авраам Йехошуа. В романа моят герой е разведен, жена му му е ядосана. Казва му – за теб само мъртвата жена е добра. Но за мен идеална е живата. Бях женен 56 години, имах много, много щастлив брак, ден и нощ бяхме заедно. Когато жена ми почина преди 3 години, исках да умра. Срещнах я, когато тя беше на 19, а аз на 23. След половин година бяхме женени. Най-важното нещо в нашия брак беше това да сме равни. От самото му начало. Моята кариера не беше по-важна от нейната. Грижехме се заедно за децата. Всички права, които имах аз, имаше и тя. Това бяха нашите правила на добрия брак. В брака има проблем, когато едната страна експлоатира другата и няма равенство.

Не се ли надценява любовта в съвременния свят, питам този мъж от Йерусалим, който напомня по-възрастна версия на Уелбек.  Говори се, че всичко трябва да се прави с любов – да се готви с любов, да се работи с любов. За мен любовта е единствено в отношенията между мъж и жена, между хора, казва Йехошуа с неговия дрезгав глас и натъртено до посиняване „р”. Да готвиш с любов – това няма никакво значение. Да готвиш с мозък - може.

Наследи ли ви някой от децата или внуците в писането? – Радвам с, че никой от тях не пише. Толкова е трудно, когато имате известен баща в семейството и синът трябва да се състезава с него. А така никой не се състезава с мен.

Кога разбрахте, че искате да станете писател? - Още когато бях на 18-19. Пишех скечове за приятелите си от училището или от армията, хората се смееха, когато ги слушаха. Помислих си, че мога да продължа да го правя. За мен най-важното в писането е хуморът.

Преди прожекцията на „Жената от Йерусалим” като част от програмата на кино-литературния фестивал „Синелибри” Авраам Йехошуа разказа виц. Писател отишъл да види екранизация по своя книга, качен на кон. Защо сте с кон?, го попитали. Защото книгата вече сте я чели, отговорил писателят.