Легерфелд, всичко за майка му

Поне в едно нещо Карл Лагерфелд не е изключителен. И при него съдбата му на възрастен е кодирана в детството

Адриана Попова 19 октомври 2019

В програмата на кино-литературния фестивал „Синелибри“ бе включен филмът „Карл Лагерфелд: да бъдеш и да изглеждаш“ на Лоран Ален-Карон, френски журналист и автор на документални филми. Като продължение на работата по филма излиза биографичната книга „Мистерията Лагерфелд“, написана в съавторство с журналиста Патрик дьо Синти на базата на десетки разговори с приятели и сътрудници на дизайнера, който ни напусна в началото на годината. В книгата достойно място е отредено на майката, Елизабет Лагерфелд, жената, която стои зад модния гений и която го стругова като къс дърво с безпощадния си език и вкус за изкуство.

Поне в едно нещо Карл Лагерфелд не е изключителен. И при него съдбата му на възрастен е кодирана в детството. В малка стая в имението Бисенмоор, на четирдесет и пет километра от Хамбург, Карл прави това, което обича най-много – рисува. Скоро ще тръгне на училище. Облеклото му е в контраст с актуалната модна линия „хитлерюгенд“, вместо със задължителната униформа той ходи със сако от туид, вратовръзка и дълга коса, истински малък лорд.

Семейството му е много богато. Баща му е фабрикант, знае девет езика и до края на живота си ще подкрепя сина си безрезервно. Той е с двайсет години по-възрастен от майката, Елизабет. Особена жена е Елизабет, меломанка, цигуларка, лишена от сантименталност, с огромен апетит за философските текстове, които поглъща в библиотеката на имението, и с търпение колкото оризово зърно за сина си. Карл никога няма да забрави маниера й да го поощрява. След като от устата ти излизат само глупости, говори по-бързо и не ми губи времето, му казва тя. Освен това предлага да извикат тапицер да сложи завеси на ноздрите му, защото били прекалено големи. Не понася упражненията му на пианото, стига си вдигал шум, недоволства Елизабет, рисувай, поне е безшумно.

Елизабет Лагерфелд

Но е толкова забавна, горда, стилна – учи го, че трябва да е добре облечен дори през нощта, с такава красива осанка, че за Карл тя остава Жената до края на живота му, поизместена накрая от Шупет, любимата котка и основна наследница. От Елизабет синът наследява острия си език, с който безмилостно атакува политкоректността.

В разгара на войната на екоактивистите срещу използването на кожи в индустрията ще каже: „Визонът е много зло животно, което ненавижда човека.“ При оттеглянето от модната сцена на Ив Сен Лоран, приятеля от младостта, превърнал се в главен съперник в изкуството и в любовта, Карл е откровен – не ми пука, няма да липсва на никого. Готиното е, че не е по-любезен към себе си: „Като бях млад, исках да стана карикатурист. В крайна сметка станах карикатура.“

Пак от майката идва страстта към книгите. Лагерфелд е луд по книгите, чете по двайсет едновременно, библиотеката, която постоянно достроява, съдържа 300 000 тома на три езика – родния му немски и перфектно овладените още в детството френски и английски, сам определя книгоманията си като тежка болест, от която не иска да се лекува. Книгите са в основата на невероятната му култура, от която черпи за десетките, стотици колекции, създавани през годините, работейки понякога едновременно за три марки – Chanel, Fendi и собствената му, KL, както я нарича, създавайки дизайн на очила, календари, дори на коледен сладкиш за голям търговец, чертаейки архитектурни пространства, снимайки... Та той рисува дори комикси, коментира кралските сватби по телевизията!
Като малък, едва шестгодишен, в онази стая в имението Бисенмоор, той предрича бъдещето си: светът ще знае името ми. Интересно е, че през годините Лагерфелд пренася детската си стая от жилище в жилище, може би като признание към любопитството си на дете, с което продължава да изучава света. Да изучава, не да му съчувства. Сам казва: „Обичам да се отнасям с хората, както Ростан се е отнасял с насекомите: да ги наблюдавам.“

Елизабет е майка, която в днешно време биха заклеймили като непригодна, моля, да се намесят социалните и психолозите, та кой се държи така с едно дете, за бога, тя дори не му съобщава, когато умира баща му, какъв е смисълът да се оплаква миналото? Изгаря младежките му дневници и когато той възроптава, казва: „Необходимо ли е всички да знаят, че си бил идиот?“

Биографията от Ален-Карон прилича на дух в бутилка, малка като обем, тя е успяла да побере величието на един от най-талантливите творци на Европа от 60-те години досега, да стигне до корените на стила му, на ужасяващата му модна ефективност (около две хиляди облекла и аксесоари годишно). Богатата фактология на книгата не спъва стила, напротив, той си остава по парижки елегантен, дори когато се описва интимната връзка на Лагерфелд с Жак дьо Башер, единствената му призната любов... след Елизабет. (Неслучайно след смъртта на Лагерфелд – книгата е писана преди това, се появиха сведения, че прахът му е погребан с този на майка му, на Жак, като при тях ще отиде и прахът на Шупет, когато свършат дните й на най-богатия домашен любимец на света, б.а.)

„Мистерията Лагерфелд“ е издадена от „Колибри”, преводът е на Галина Меламед.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР