На 10 септември 2018 г. една от най-емблематичните личности в света на модата Карл Лагерфелд отпразнува официалния си 85-и юбилей. Споровете около рождената му дата са поредното нещо, за което публиката с усмивка му прощава, наред с други, заради които мнозина биха паднали от модния Олимп. А той прави каквото си иска и при това – винаги в точното време. С лекота нарушава общоприетите правила на индустрията, не пести разточителство в демонстрацията на идеите си и не се стеснява да скандализира с мнението си по всеки житейски въпрос. Той просто е Карл Лагерфелд и не спира да вдъхновява.

Слуховете за него отдавна са се превърнали в митове – от тези за дневния му режим (как спи точно по 7 часа на ден, при това винаги с дълга бяла риза от поплин, изработена специално за него) през творчеството му (твърди се, че може да нарисува 200 ескиза за по-малко от 12 часа) до уменията му (владее 4 езика и чете по 20 вестника на ден). Колегите му пък са повече от ласкави. Американският дизайнер Ралф Лорън споделя: „Съмнявам се, че Карл Лагерфелд въобще някога е скучал. Той е сред малкото, които поддържат и вдъхновяват младите таланти. И освен това има отлично чувство за хумор.“ Легендата Миуча Прада казва, че за нея Карл е въплъщение на мощна креативна сила, Джон Галиано го нарича просто гений. Даян фон Фюрстенберг го определя като „несъмнено най-умният дизайнер на нашето време“, Марк Джейкъбс признава, че всеки път, когато говори с Лагерфелд, се разтреперва от вълнение. Самият дизайнер е напълно безразличен и твърди: „Личността започва там, където приключва сравнението.“ А ние селектирахме няколко истории и мисли от достойната за издание в томове биография на Карл, рисувайки за кратко магнетичния му образ:

За детството: „Моята биография не започва така, както всички си мислят.“

Като за начало, не се знае и кога точно започва. Самият Лагерфелд твърди, че е роден през 1938-а, докато независими източници спорят дали годината не е 1933 или 1935-а. Израства в Хамбург, в семейство от средната класа и макар нищо да не му липсва, той е по-скоро срамежливо и необщително дете. „Не си играех с другите деца, всички ми се струваха ужасни. Детството ми мина в четене на книги, учене на езици и рисуване. Имах само едно желание – по-бързо да порасна.“ Интересът му към живота се променя, когато на 14-годишна възраст той и семейството му се преместват в Париж. Идеалната среда, в която Карл да разгърне таланта си на творец, а първата стъпка е лицеят за изкуства Монтен, поддържан от Синдиката на висшата мода. „Модата ме интересуваше още от момента, в който разбрах, че се нарича мода – обяснява избора си дизайнерът. – Просто ми харесваше да разглеждам костюми на картинки, рисунки или хората около мен.“ Сред множеството конкурси, в които участва, печели специална награда за дизайн на „идеалното палто“ (в същия конкурс призът за „ескиз на идеалната рокля“ отива при Ив Сен Лоран) и тя е асистентско място в модната къща на Пиер Балмен. Детството му приключва и започва стремителният поход към върха на модната индустрия.