За Chanel: „Направих това, което самата Коко Шанел никога не би направила. И би ме намразила за него.“

Преди да стигне до вратите на Chanel през 1983 г., Лагерфелд вече има доволно богат опит като творчески директор на ред модни къщи: Jean Patou (за която работи под псевдонима Роланд Карл), Chloé, Charles Jourdan, Krizia и Fendi. Легендарната френска къща е в тотален крах, когато притежаващата я компания Вертхаймер предлага на Карл да се заеме с възраждането й. „Всички ми казваха – не се занимавай, това име е мъртво и никога няма да се завърне. В този момент ми стана особено интересно. Приех го като предизвикателство и както виждате, всичко сработи“ – спомня си Карл. Той прави невъзможното, за да върне култа към туидените костюми, белите перли, именитите чанти и комбинацията от черно и бяло, съвместявайки ги с авангардни както за времето си, така и за бранда вещи. Вече повече от 35 години, сезон след сезон, успява да разкаже историята на модната къща под нов ъгъл и с нова тема – технологии, космос, супермаркет, феминизъм, античност… Издига Chanel до една от най-успешните и желани в света модни марки, превзема нови пазари, обогатява портфолиото й с колекции, аксесоари, бижута и парфюми и междувременно превръща няколко от моделите си в модни икони – от Инес де ла Фресанж до Клаудия Шифър.

За вдъхновението: „В модата аз съм нимфоманка, която никога не е получавала оргазъм.“

Истинска загадка е как един човек на 80 години (независимо колко гениален творец е) създава по 4 колекции годишно за три модни бранда (Chanel, Fendi и Karl Lagerfeld), паралелно с тях куп капсулни колекции, колаборации, късометажни филми, фотографски изложби и някой и друг интериор за разкош. „Аз съм като телевизионна антена: улавям сигналите във въздуха и ги преобразявам по свой вкус“ – казва Карл и няма причина да не му вярваме. Докато връстниците му в бизнеса кротко се оттеглят в пенсия, той кипи от нови идеи. „Най-доброто, което можеш да направиш, е да се гмурнеш във въображението си – никога не можеш да се удавиш“ – казва той и никак не е изненадващо, че група учени го молят да изследват ДНК-то му, съмнявайки се, че гените му съдържат еликсира на младостта. „За да ме молят това, вероятно са считали, че не съм нормален – казва Карл пред Vogue. – Аз категорично отказах. Не усещам възрастта и освен това ненавиждам бавните хора. Както и онези, които говорят за добрите стари времена. Казвам им: „Не времената, а вие сте стари.“ Всичко в миналото ми е безинтересно. Това, което е действително важно, се случва именно сега, в настоящия момент.“