За уменията: „Обичам да се самообучавам. И съм доста образован.“

Една от тайните на Лагерфелд е, че той е в състояние на непрестанно учене. Независимо дали става въпрос за нов език, технология, изкуство или умение, Карл иска да знае и види всичко. „Престъпление е да кажеш, че ти е скучно, при положение че времето е толкова ценно и има толкова много неща, които могат да се вършат: да се чете, да се учи, да се наблюдава.“ Натрупаните знания са извор за въображението му и лекотата, с която непрестанно експериментира с нови посоки в дизайна и идеите си. Редакторът на френския Vogue Джоан Джулиет Бак си спомня за назначението му във Fendi през 1967 г.: „Те искаха от него да работи с кожа, а той им предложи невероятни неща: „Хайде да сплетем кожата, да я оцветим, да я смесим, да рисуваме по нея…“ Днес Карл има същия безсрочен договор с Fendi, какъвто и с Chanel – буквално до живот. „Никога не казвайте: аз мога да направя това. Освен ако вече не сте го направили“ – казва Карл от висотата на човек, който е пробвал уменията си в почти всяка сфера на дизайна, а и не само.

За любовта: „Може да виждате живота в розово, само не го носете.“

„Моята любов е в могила, там всичко е приключено. Вече съм достигнал възрастта, когато обсъждането на личния живот е просто неприлично“ – парира личните въпроси Лагерфелд. Тази тема е толкова загадъчна, колкото и спомените за детството му. Без да са официално потвърдени, легендите разказват, че Карл дълго време поддържа близко приятелство с друга модна икона – Ив Сен Лоран, докато в дружбата им не се намесва режисьорът и виден парижки бохем Жак дьо Башер. Слуховете за любовен триъгълник си остават такива, но е факт, че двамата дизайнери престават да общуват, а Карл се сближава все повече с Жак. Забавляват се, пътуват и работят заедно, докато в началото на 80-те на Жак дьо Башер е поставена безпощадната диагноза СПИН. Лагерфелд съпреживява тежко болестта на партньора си, напълнявайки забележително от високия стрес. А когато Жак умира през 1989 г., Карл е напълно сломен и се затваря за дълго време в себе си. По-късно, в рядък изблик на откровение, Лагерфелд коментира: „Обичах го безкрайно. Познавахме се цели 18 години, две от които живяхме заедно. Но отношенията ни си останаха платонични.“