За стила: „Всичко е въпрос на вкус. Ако той е евтин – нищо не помага.“

Фразата е финал на рекламната кампания за колаборацията му с шведския бранд H&M през 2004 г. Той е първият дизайнер от висшия ешелон, който създава колекция съвместно с масов бранд и дава път на изяло нов подход в индустрията. Подобно освобождаване от отговорност (било то класова или историческа) чудесно си партнира с философията му, че „дизайнерите са диктатори“. И се допълва от безценен опит. „Прекарал съм целия си живот в обкръжението на жени и имам добра представа какво се върти в главите им...“ Карл умее да бъде винаги на крачка пред желанията на модните фенове, изненадвайки ги или с нещо съвършено ново, или с различен поглед към емблематичен модел. „Аз през цялото време се променям. Ако се занимаваш с мода и не се променяш, значи си мъртъв. Трябва да се приспособяваш към времето, в което си.“ Същевременно не пропуска публично да отбележи липсата на адекватност и всеки дразнител, помрачил съзерцанието му – от първи дами и принцеси до обичайни знаменитости и модели. А стане ли въпрос за стил, езикът му е особено хаплив: „Долнище на анцуг – това е признак за поражение. Ако вече сте си купили, това е знак, че сте загубили контрол над живота си.“

За съвременните дизайнери: „Модата започва със скица и завършва с фотография.“

Както всеки истински гений, Карл подминава с безразличие потока от признания: „В модата понятието „успех“ не означава нищо, защото на всеки шест месеца всичко започва отначало. Освен ако не се превърнеш в класика, но тогава кой ще те пожелае?“ Карл ненавижда колегите си, които се жалват за професионалните си проблеми, съветвайки ги: „Не преувеличавайте, това е просто една рокля.“ Смята, че започнеш ли да критикуваш времето, в което живееш, значи твоето собствено време е свършило. И отбелязва, че талантът отдавна е отстъпил тронното си място пред маркетинга: „Започнеш ли да анализираш това, което ти влияе, значи вече мислиш за маркетинга. Творчеството вече не е естествено. Много от дизайнерите днес въобще не могат да рисуват. Заместват ги дизайнерски студиа и компютри. Аз винаги рисувам с моливи ескизите си, харесва ми работата по тях. Щом са готови – слагам ги в папка и отивам в ателието – точно като някой студент.“ По въпроса за неизчерпаемата му енергия Лагерфелд коментира: „Някога майка ми ми казваше: „Никога не жертвай себе си заради другите.“ С годините разбрах дълбокия смисъл на тази фраза: ако жертвате докрай себе си, просто от вас нищо няма да остане. Икономисвайте силите си и своята енергия, само така ще можете да давате малко, но на повече. Може би на тези, които ще се нуждаят от вас утре. Отдавайки се без остатък, опустошавате себе си. А в крайна сметка не на всеки е съдено да се роди майка Тереза.“