Топмоделът Вера Йорданова - 100 рецепти и 10 къси истории

Краси Генова 24 септември 2019

Снимка: Виктор Попов

Разбрах за Вера преди няколко години, когато на голям екран се появи холивудския трилър „Хостел“, чийто продуцент Куентин Тарантино лично харесал българката за малка роля. С годините успяхме да създадем устойчиво приятелство, което ми показа истинското лице на Вера – красив дух в красиво тяло и едно голямо сърце.

Преди повече от три години бях на сватбата й в романтичното испанско градче Деа, където я видях щастлива в обятията на любимия й мъж – Федерико. Наскоро Вера издаде своя кулинарна книга, в която разказва живота си в 100 рецепти и 10 кратки истории.

Днес ни посреща с малкия Кийран – лъчът светлина, който грее в градината на баба Лидия в китно селце до Пазарджик. Никога не съм виждала Вера по-щастлива и овладяла баланса между вярата, надеждата и любовта.  



Откъде ви хрумна това име - Кийран?

В началото на 2016-а си бях дошла в България, за да бъда с родителите ми. Бях бременна и току що разбрала, че ще имам син. В същото време баща ми беше тежко болен от рак и скоро след това си отиде. Към края той дори спря да ме познава. През това време четох много за различни религиозни идеи, свързани с душата, исках да разбера повече за живота, който нося в себе си не само от биологична гледна точка, но и от духовна… Има ли там душа все още, няма ли. Една нощ сънувах, че се събудих от внезапен лъч светлина, който прониза тялото ми… В просъница си помислих какъв чудесен сън, а може би стана наистина и това е душата на бебето… Може би той трябва да се казва лъч светлина, трябва да проверя утре съществува ли това на някой език… Когато се събудих, грабнах телефона си и първото нещо, което излезе на гугъл, беше Kiran - ray of light на древния език санскрит. Разказах историята на Феде. И така той стана Кийран Александър Руиз (а Александър е от Александър Македонски).

Феде наричаш съпруга си Федерико, разкажи ми за вашата връзка!

Ние сме най-добри приятели, разбираме се и се уважаваме много. В същото време работим заедно, направихме една много хубава кулинарна книга. А и се смеем много заедно. Доброто чувство за хумор е важно в една връзка.

Вера, зная, че преди да се появи Кийран, ти премина през серия от изпитания...

Това е нещо, за което ми е все още трудно да говоря. Но в последно време установих, че смисълът на всички тези драми, преживявания и уроци е в това да разкажеш историята си и да помогнеш на някой друг в същата ситуация. Наистина в един момент поради стреса, който изпитах, получих силни болки в кръста, стигна се до там, че буквално се изкривих, не можех да стоя права и бях на легло три седмици.

Напълнях, изпаднах в депресия, това повлия на работата ми, а в резултат имаше повече страх и стрес… Просто ей така потънах в едно тъмно и дълбоко място, от което имах чувството, че няма измъкване. Отидох на лекар. Казаха ми, че имам сериозна дискова херния и се налага операция. Питаха ме дали съм била в някаква катастрофа, казах, че не… Дадоха ми много хапчета - за болки, антидепресиращи, всякакви… Седнах пред тях и се разплаках за себе си, за положението, в което съм изпаднала… Но нещо ми каза, че ако започна да вземам тези хапчета, съвсем ще се изгубя… Хвърлих всичко в тоалетната. Нямах идея какво ще правя, но си казах, че ще намеря начин не само напълно да се оправя (без хапчета и операции), но и да стана най-добрата версия на себе си. Не знаех какво значи, но това ми беше мисълта.

След като взех това решение, нещата някакси започнаха сами да се нареждат. През това време и Феде дойде в живота ми. Придвижвах се три крачки напред, но две назад… Искахме дете, загубих две бебета. Започнах да медитирам два пъти на ден, намерих иглотерапия, промених диетата си, правих смутита, четох за билки… Болките в кръста малко по малко преминаха, докато спряха напълно, лекарите не повярваха, че така съм се оправила…Когато забременях с Кийран, бях на 42. Сложиха ме в рискова група заради възрастта ми, но изкарах страхотна бременност, без проблеми… Кийран се роди много бързо, естествено и беше, разбира се, най-хубавото бебе.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР