Като жена, свързана с модата и киното, кажи ми кога си усещала суровата страна на тази реалност! Как оценяваш ролята на движението #metoo?

Тази революция беше необходима, но не мисля, че сме където трябва да бъдем. Вниманието се насочи само към мъжете и там наистина има доста тъмни случаи, но нека да не забравяме кои сме ние като жени и най-вече какво мислим за себе си. Не говоря за силната феминистка кариеристка, но за момичето, което не вярва на себе си и на способностите си, защото е нямало кой да й го каже или покаже… Това е социален проблем на всички, не само на мъжете. Вярвам, че и дотам ще стигнем. Радвам се, когато видя организации за момичета като Smart Girls на актрисата Ейми Полър.

Случвало ти се е някога красотата да е била по-скоро препятствие по пътя ти?

Случвало ми се е да не ме вземат насериозно. Имала съм идеи и проекти и няколко пъти съм започвала да работя върху тях с бъдещи бизнес партньори, но по някое време се е оказвало, че те са искали само компанията ми, а не идеята ми. Лъгали са ме много. Нещата са се разпадали, когато им е ставало ясно, че нещата не отиват в посоката, която те искат. За мене, разбира се, това винаги е било голямо разочарование и подбиване на самочувствието, а пък да не говорим за губене на време и крадене на идеи… Но така се научих и сега ги разпознавам отдалече.

Ти си родена във Финландия, расла в България, Финландия, работила си в Барселона, Париж, Ню Йорк. Имаш ли алгоритъм, през който пресяваш новите места, хора, ситуации, приключения?

Трябва повече любов и разбирателство и по-малко критика и сочене с пръсти, което съм забелязала става доста по света. Хората навсякъде искат да са обичани и разбирани. Опитвам се да реагирам с любов и разбирателство към всичко ново и ако нещо ме накара да почуствам негативна или неодобрителна емоция, се опитвам да разбера от къде идва тя. Обикновено проблемът е мой.

Имаш ли филтър за хората около себе си?

Мисля, че вече имам, но не винаги е било така. Интуицията ми е по-силна вече. Една от визиите ми за хубав живот е да бъда обградена с хора, които ме вдъхновяват, заредени са с положителни емоции, хора, с които мога имам дълбоки разговори и да науча нещо ново. За мене няма повече разпиляно време от час small talk и се опитвам да отбягвам такива ситуации. Когато човек си намери “племето”, не му се ходи другаде.

Кога и как се роди идеята за кулинарната ви книга, как избрахте рецептите и историите?

Кулинарията винаги е била голяма част от живота ми, всички жени в семейството ми са невероятно талантливи в това. Когато се преместих да живея в Ню Йорк и реших, че ще остана там, исках да създам един вид мемоар, посветен на моите пътешествия: като дете с оркестъра на родителите ми и по-късно като модел в Италия, Франция, Испания… Но тъй като бях  едва 35-годишна, реших че съм прекалено млада за мемоар, а и исках да направя нещо по-леко, по-забавно. Така дойде идеята за тази необикновена готварска книга, в която можеш грубо да проследиш живота ми чрез 100 рецепти и 10 къси истории, свързани с пътешествия и авантюри в кухнята. Предложих я на финландско издателство и идеята много им допадна. Феде ми помогна с графиката и визията. Оттогава и двамата сме направили големи промени в хрантелния си режим - не ядем захар, глутен и млечни продукти. Така че сега се готвят нови рецепти…

Как откри платформата Mindvalley, какво те грабна в нея и защо искаш да помогнеш любимия ти Пловдив да стане домакин на някои от предстоящите издания на ежегодната конференция?

Когато започнах да се интересувам от положителна психология и личностно развитие, нямаше много качествени курсове. Mindvalley събира най-добрите лектори и автори в интересен формат. Това, с което ме плениха, бе един ТED talk на създателя им Vishen Lakhini. Помислих си - ето това сега е различно,  наистина има потенциал и гледа към красиво бъдеще. Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Искам да съм част от това. Разрастват се много бързо и в момента предлагат курсове от света на здравето до развиване на способността да бъдеш по-добър родител. Провеждат ежегодно срещи в различни точки на света с богата програма от лектори и много ми се иска някое от предстоящите им издания да бъде в Пловдив.  

Ако си представиш живота си като многостепенно меню, какво ще е то и какви ще са детайлите и съпътстващите питиета? А музикалният фон? Компанията?

Ами тристепенно меню май няма да стигне, но си представям интимен френски ресторант с бели покривки и огледала със сребърни рамки. Свещи на масите, шампанско, но също така има калвадос и абсент. Музиката е  любими любовни песни, които някога са имали някакъв смисъл за мен. Присъстващите са важни за мен хора. Няма значение дали са добри или лоши, всички там. Също така няколко човека, които не са вече с нас, баща ми, баба ми… И може би някои от любимите ми автори, хора на изкуството и другите, повлияли върху живота ми. Такъв, какъвто е сега.