Годината е 1927. Семейството на графовете Кроули се готви да посрещне крал Джордж V и съпругата му кралица Мери в имението си Даунтън. (Само за протокола – Техни Величества са баба и дядо на Елизабет II.) Британия все още владее половината свят и английските аристократи, макар и обеднели след Първата световна война, живеят със смайваща церемониалност в смайващите си дворци.

Сигурно за привърженик на минимализма ще е изтезание да гледа пищните интериори на замъка Хайклиър, в който е сниман основно филмът. И фантастичните тоалети, които обличат лейди Кроули, лейди Кроули, лейди Кроули и лейди Кроули, целите скули и класа, четирите аристократични лилии, цъфтящи, а някои и прецъфтели сред идеално подравнените морави на имението.

Докато гледах, желанието да стопирам някои от кадрите, за да им се насладя детайл по детайл, беше направо болезнено. Умопомрачителни диадеми, перлени огърлици на метраж, ръкавици от бяла ангелска коприна, рокли, ушити от мечти и носени със завинаги отишла си елегантност, боже, тази жени са имали дори кутийки за изкуствени бенки. Едва ли на художниците на филма, на костюмографите е било толкова трудно да пресъздадат епохата, та тези хора, англичаните, пазят в картонена кутия гащите на Хенри VIII, какво по-лесно да пресъздадат униформата на крал Джордж, когато посреща парада на йоркширските хусари, и шапката на кралицата му, докато го гледа от ложата.

Империята, защото имението Даунтън е ясна до сълзи метафора на Империята, ни зашеметява визуално, прави ни поданици, омагьосва ни с приказката си за принцове и принцеси, с порцеланите и сребърните си прибори, с изискания си хумор, онзи словесен дартс с малки стрелички за забиване в ближния. 21-и век засега е толкова мил към монархиите, особено към Британската, през 19-и и 20-и коронованите глави са падали една след друга, атентат с бомба, нож в корсажа, стрелба в колата, разстрел, загубена война, но днес монархиите са любимото дете на демокрациите, магическото им мислене, ирационалното у логичните, те са красиво подредена витрина, от която не можем да отлепим поглед. Аз ли не изчитам всички новини за Меган, която, признавам си, фаворизирам за сметка на скучноватата Кейт, представям си как всяка сутрин някой – Доверената камериерка? - навива Първата снаха с ключе като механична кукла.

„Имението Даунтън” е във висша степен имперски филм, в който и Господ е монархист, та нали с божията помощ дъждът спира точно за визитата на краля. В който ирландците забравят, че са републиканци, когато трябва да спасят Негово Величество. В който слугите и лакеите не искат нищо друго, освен да сготвят за краля, да сервират на краля, да се поклонят на краля и, защото им пречат, се налага да направят Големия благороден заговор на слугите и лакеите.

Големият имперски филм идва в правилното време, когато Великобритания се тресе заради Брекзит, когато нацията трябва да се обърне към магнитното си ядро, да си спомни коя е, гордо да се изолира на Острова си, изобщо положението е „Владей, Британийо!”. Звуча ли като републиканка? В края на филма, честно, пропагандата ми идва малко повече. Но ако това е цената за визуалната красота, за романтиката на любовните връзки, за брилянтната игра – Маги Смит като възрастната графиня Кроули, Мишел Докъри като лейди Мери, Лора Кармайкъл, Елизабет Макгавърн, Алън Лийч, Матю Гулд и прекрасният Джим Картър в ролята на стабилния като крепост и почтен като Кентърбърийски епископ главен иконом мистър Карсън, та ако това е цената - плащам.

Филмът "Имението Даунтън" наследява едноименния сериал (там захарната глазура беше доста по-малко), който за шест сезона спечели 3 награди „Златен глобус“, 15 награди „Еми“, специална награда БАФТА и отбеляза рекорд на Гинес за най-високо оценено от критиката тв шоу. Негов създател е носителят на „Оскар“ за "Госфорд Парк" - какъв филм само!, Джулиан Фелоус. Фелоус е автор на сценария на филма и негов съпродуцент. Режисьор е Майкъл Енглър.