Бил ли си се за жена?

В четвърти клас във Варна бях много влюбен в едно момиче. В класа ни дойде ново момче, дори си спомням как се казваше. Беше турчин, Ерсин. Седна до мен в час по рисуване. Казват ни – нарисувайте нещо от селското стопанство. Аз тръгвам да рисувам камион, поле. Знам, че рисуването ми е сила. Обръщам се и виждам, че този пич е нарисувал комбайн, с всичките му детайли, как гази сноповете жито. Оказа се на всичкото отгоре, че харесва същото момиче, което харесвам и аз. И си направихме среща извън училище да се бием за нея. Който победи, за него ще е. Той така ме нокаутира, толкова кръв ми тече от носа... Но тя избра мен. Бях влюбчив от много малък. Още в първи клас се бях влюбил в момиче от нашия клас. Откраднах от майка ми пръстен с черен камък, за да й го подаря. Нося го, но ме е срам да й го поднеса и й го пускам в чантата. След седмица майка ми разбира, че пръстенът го няма. Ицо, къде е пръстенът? Не знам. Ела тук, къде е пръстенът? Еди къде си. За ухо у момичето, отваря майка му. Суперсрам. Синът ми е подарил на дъщеря ви един пръстен. Не е вярно, няма такова нещо, къде е този пръстен? В чантата. Оказва се, че момичето дори не го беше намерило. Помня, че чух разговор между майка ми и баща ми, в който майка ми каза – ела да си видиш сина, защото е станал любовчия. И оттогава с цялото си същество влизам в любовни връзки.

След това подарявал ли си пръстени?

Подарявал съм, да. Но съм се въздържал да подарявам с предложение за брак. (Смее се.) Винаги е имало нещо, което ме възпира. Като виждаш как толкова много хора уж се събират, вричат се един на друг и след това всичките тези слова могат да бъдат зачеркнати от два подписа и двама адвокати... Мисля, че е много по-важно какво наистина се случва между двама души, отколкото дали ще поканим семействата на сватбата на руска салата и всички баби ще са доволни.

А и като се ожениш, имаш шанс да се сдобиеш с костюм, който скоро да ти отеснее.

Предпочитам да си купя смокинг за оскарите, отколкото костюм за сватба. Много съм назад с официалното облекло. Имам няколко сака, които нося на сватби, премиери и погребения. Нямам цял костюм. Дай боже, ако в Кан трябва да се отиде, ще си взема под наем.

Времето е горещо, затова прескачаме възможната лазаня с телешки опашки и след старта преминаваме направо към десертите. Поръчваме и двете предложения, които виждаме в менюто. Инфузирана кайсия с лимонена върбинка, мляко от кайсиева ядка и сладолед от кайсия, поръсени с микро зеленчуци. И мляко с ориз и канела, сладолед от виолетка и карамелизирани лешници.

Освен това на една сватба може да се поднесат и неща, различни от руска салата. Инфузирани кайсии.

Като малък исках на моята сватба да има само мляко с ориз, ягоди и шампанско... защото знаех, че сватба без шампанско не може.

Ето, не си ли струва да се ожениш заради такова меню?

Да, за това си струва.

Изглежда, към теб човек е добре да подхожда през стомаха. Тогава и казармата е поносима.

Ставам непоносим, когато съм гладен. Моята приятелка го знае много добре. Знае, че започна ли да ставам нервен по време на път, трябва да спрем, да хапна нещо и тогава всичко е ОК.

Как стои въпросът с храната и напитките по време на представления. Винаги съм се чудела дали наистина се пие.

Зависи от режисьора, хаха. В „NeoДачници“ в Народния театър накрая има салам и шампанско. В „Наблюдателите“ (в нея Христо Петков е в ролята на хаджи Станьо, реален персонаж, замесен в Арабаконашкия обир на Димитър Общи) има сцена, в която Ботев и Левски ядат истинска печена кокошка. Аз не участвам в нея, за съжаление (смее се). В „Хъшове“, когато имаме юбилейно представление номер 200 или 300, ни правят истински боб, който Странджата сипва. В другите представления, примерно 275, е просто бульонче. Играл съм в представление в „Сфумато“, „Жули, Жан и Кристин“ по „Госпожица Юлия“ на Стриндберг (реж. Маргарита Младенова). В него ядяхме дроб, трима души изпивахме бутилка вино. Играхме го и във Франция, там веднъж не могли да намерят дроб и ни бяха дали някакво козе месо.