Освен с масово колоездене Холандия е известна и с други неща. От тях опита ли?

Към края на образованието си. Разбира се, че не се върнах, без да съм опитал. Оттам си дойдох с диплома към Кеймбридж. Успях да я взема с триста зора. В България се оказа, че тази диплома не е достатъчна, за да ми се признае средно образование, и трябваше една година да уча в някакво училище. С баща ми се чудехме къде да отида, за да избегна химия, биология... Намерихме едно училище по интереси в Овча купел, 151-во. Оказа се, че там има профил театър. Имаше кратък изпит, за да видят дали ставам за този профил.

Дотогава не се беше занимавал с театър, така ли?

Общо взето, не.

Какво ли не прави човек, за да избяга от математиката и химията.

Спомням си, че преди да се върнем от Холандия, баща ми ме беше завел на дипломатически прием. Имаше един американец с каубойска шапка, пуши пура и ме пита – ти, моето момче, какъв искаш да станеш. Казах му, че искам да стана адвокат, защото тогава четях Гришам, гледах „Фирмата“ с Том Круз. И той ми каза – стани актьор, горе-долу е същото, но ще учиш по-малко. В това училище беше много интересно, идваха преподаватели от ВИТИЗ. От нашия клас шест човека влязохме във ВИТИЗ.

Добрият английски как ти помогна?

Като завърших 151-во, кандидатствах с английски в Софийския университет, само и само да не отида в казарма, най-вече заради храната. Бях в паника, че ще трябва да ям някакви консерви и няма да ми е вкусно. Много исках да отида в парашутната дивизия, защото знаех, че там ги хранят много добре. Но ми казаха, че съм прекалено висок... Затова кандидатствах в Софийския, приеха ме скандинавистика и арабистика. Обаче след това ме приеха и във ВИТИЗ и избрах него. За малко изпуснах казармата. Какво толкова можеш да научиш там – да стреляш, да си оправяш леглото. Някаква самодисциплина. Това може и по други начини да се научи. Аз много рано се изнесох от вкъщи. Винаги съм имал желание да съм си сам.

Кога започна да се снимаш в чужди продукции?

Докато учих, нямаше кой знае какви чужди продукции. Мисля, че първото ми участие беше през 2002-2003 година в нискобюджетен американски филм, дори не беше за кино, а директно за DVD. Играх чеченски селянин. С каручка. Имах проблем с прилепи. Беше станало нещо чернобилско и прилепи изяждаха цели села. На нас винаги ни дават да играем такива работи. Но това си е опит.

Напоследък какво си снимал?

„Хитмен: Бодигард“ с Гари Олдман и Самюел Джексън, беше преди година и половина. Наскоро ми се обадиха за филм с Арнолд Шварценегер и Майкъл Фасбендер. Кастинг агентката ме попита – колко си висок? 1,87. Много си висок. Казвам, ще приклекна малко. Разминавал съм се заради такива неща. Не само заради ръста. Понякога търсят човек, който да е по-невзрачен от главния герой. Но за всичко си има време.

Бил си в Индия?

Да, с Владо Карамазов тръгнахме на пътешествие, след като завършихме ВИТИЗ. Яли сме на страшни места, в Пакистан в едно мазе ни дадоха най-лютото пиле, което съм опитвал, хвърляха го на едни тенекиени тарелки, сред едни брадати хора.

Защо в Пакистан?

Баща ми беше посланик там. Отидохме да го видим.

Ти си сериозно дипломатическо чедо.

С баща ми много сме пътували, почти цяла Европа съм обиколил като малък. Не съм някакъв глезеник обаче. Тогава от Пакистан искахме да отидем до Индия и Непал, но в Непал имаше малко гражданска война и баща ми ни забрани. Мисля, че приключих с Азия, сега по-скоро ми се ходи в Южна Америка.