Вечеря на свещи с актьора Христо Петков

Прекалено висок понякога

Адриана Попова 26 септември 2019

Снимка: Микаел Стефанов

Има една сцена в „Дяволското гърло“, в който Христо Петков е под душ на открито. Е, операторът е знаел какво прави. Както и самият Христо Петков, предполагам. Той не просто се оказа убиецът в сериала, но беше и доста магнетичен убиец. И не заради начина, по който изглежда, защото такива типове – високи, леко брадясали, с добра фигура и изсечени черти, не са чак рядкост. Христо умее да изиграе мъж, със силата и бесовете му, с желязото и нежността в него. И с апетита му. Той умее да изглежда гладен, а това е толкова архетипно и сгряващо. Гладен мъж е като гладен вълк. Желателно е да бъде нахранен. От EVA поне се опитахме, като го поканихме в ресторанта за прогресивна българска кухня „Кармаре“.

визитка
Христо Петков завършва НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова заедно със Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Анастасия Лютова. Мариус Куркински го кани в постановката си „Зимна приказка“, след това е абониран за представленията в „Сфумато“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Като „револуционер“ го виждаме в „Хъшове“ в Народния театър. Във филма на Виктор Божинов „Възвишение“ е Тодор Шумненеца, въоръжен и опасен, в няколко харамийски реклами – също. В петия сезон на сериала „Под прикритие“ направи запомняща се роля като психопата Рони, в „Дяволското гърло“ беше лошият брат Асен Чанов, който не иска да навежда глава, защото „вътрешностите ми са други“. Снимал се е в чужди продукции с Гари Олдман, Ед Харис, Колин Фарел. Очаква монтирането на последния филм с негово участие - българо-румънския „Директор на водопад“. Има син Константин, на 5, с актрисата Анастасия Ингилизова. Живее с актрисата Лили Гелева, която познаваме като доц. Мишева в сериала „Откраднат живот“.
Но за Христо. От дипломатическо семейство е. От Варна е. От менюто на „Кармаре“ избира да започне с рибена чорба с шабленска саламурийка. Бирата му е с марката „Ах... морето“, крафт. Казва, че обича всякакви видове храна, може би само домати в супа и на фурна не – травма от детската градина.

Баща ти е дипломат, покрай него си живял в Холандия. Как беше тамошната кухня?

На мен ми харесваше. И до ден днешен обичам сурова херинга с лук. Винаги, когато ходя в Холандия при приятели, си взимам херинга с лук и пържени картофи с майонеза. Там изкарах 3 години и половина - отидох на 12 и се върнах почти на 16, точно в тийнейджърска възраст, и тези вкусове ми отключват някаква носталгия.

Защо отиваш в Холандия точно тогава?

Баща ми работеше в посолството. В България трябваше да кандидатствам в гимназия, имах 5,20 на изпита по български и литература и 2,33 по математика. Сигурно са оценили факта, че все пак мога да пиша цифри... Аз и досега съм зле с цифрите, сметки не мога да правя. С 2,33 никъде не можеш да влезеш, трябва поне 3 да хванеш.

И Холандия е била спасението.

Да, записаха ме в интернационално училище, в нашия клас имаше пакистанци, иранци, деца от Южна Корея, от Южна Африка, много англичани, шведи, турци и само една българка. Много приятно. Научаваш се да комуникираш с хора от различни религии. Всичко беше на английски, отделно учих холандски и немски. В Холандия всички говорят английски, затова и не можах да науча холандски много добре. А и като се върнах тук, не съм го практикувал.

Как е на холандски „наздраве“?

Не си спомням, но добър ден е „хуя дах“.

О, да се върнем към математиката.

В Холандия можеш да избираш какво да учиш. Насочих се към хуманитарните предмети, география и история, въобще не учих биология и химия. По физическо също можеше да имаш предпочитания. Аз от малък играех тенис, така че го избрах, също футбол, защото много обичам, ръгби, хокей на трева, бейзбол, скуош. Сутрин ходех на училище с колело.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Краси
29 септември 2019, 16:23

Без майтап, но на високите хора по-често им призлява от глад, отколкото на ниските. Имаше нещо там свързано с ръста...

ТВОЯТ КОМЕНТАР