Ще го ударя на спомени като начало. Първата ми задача, когато започнах работа в EVA през лятото на 2005 г., бе да се обадя на няколко известни хора и да ги попитам как ще прекарат лятната си ваканция. И първият, на когото звъннах, бе Юлиан Вергов – тогава току-що озовал се за първи път на гребена на популярността си със сериала „Тя и Той“ (неговата кариера, знаете, е белязана от няколко ярки, много успешни сериали – „Стъклен дом“, „Революция Z”, „Откраднат живот“). Два-три месеца по-късно последва интервю, на което той дойде така да се каже на куц крак, след скорошна операция заради скъсан менискус. И тогава разбрах, че на Вергов човек може да разчита. Като е казал, че ще направи нещо, значи ще го направи.

14 години по-късно нещата не са се променили, макар че сега Юлиан се намира в истински пик в кариерата си (вижте му фейсбук профила – има почти 75 хиляди последователи!) – както след участието си в гореизброените сериали, така и след филми като „Мисия Лондон“ на Димитър Митовски (все още най-гледания български филм след промените), „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков, „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, много чужди продукции – и американски, и европейски, както и редица силни театрални роли на сцената на неговото актьорско убежище – Народен театър „Иван Вазов“ (споменаваме само някои – в „Солунските съзаклятници“, „Идеалният мъж“, „Neoдачници“).

Както повелява традицията, той категорично се дистанцира от определението „звезда“, поради което и ще му го спестя. Но все пак как по друг начин да наречеш актьор, с когото започвате да уговаряте интервю и фотосесия кажи-речи два месеца преди самото им случване, защото в края на пролетта и началото на лятото той снима три филма един след друг и графикът му е толкова плътно запълнен, че е направо... вакуумиран? Уговаряме някак дата за снимки и тъкмо започваме да търсим такава и за интервюто, когато внезапно той изчезва яко дим. Ни вест, ни кост, ни мейл, ни есемес от него. Телефон? Забрави! Изпадам в паника, но се сещам – на Вергов може да се разчита. След като се е съгласил, значи се е съгласил. Е, слава Богу, оказва се, че в това отношение нищо не се е променило.

Точен е до секундата. И, простете, ако прекалявам, но е точно толкова готин, колкото е и точен. И висок. Колко мислите? 1,87 м. Не съм го питала, видях в профила му в imdb. Пуши – от онези класически каубойски цигари и те по някакъв начин ужасно му отиват. С бяла риза, бермуди и, доколкото успявам да изчисля, около двуседмична брада, която си е оставил заради ролята във филма, към чиято снимачна площадка отпрашва няколко часа след интервюто ни – „Петя на моята Петя“ на режисьора Александър Косев, разказващ за незабравимата бургаска поетеса Петя Дубарова, но през погледа на нейна връстничка и съименничка от съвременността. Във филма участва и 15-годишната му дъщеря Алена.
В разгара на лятото, в разгара на жегата, на границата между два филма и точно три седмици преди да навърши 49, Юлиан Вергов сяда срещу мен, поръчва си кафе и сода и е готов да си говорим. Блазе ми, нали?

Юли, казваш, че си мечтаеш, когато снимаш филм, да си захвърлиш телефона и да се отдадеш изцяло на ролята. Е, аз съм свидетел, че го направи. Звънях, писах - не отговаряш.

Затова сега има много обидени – всичките, на които не съм върнал обаждане. Е, не успях съвсем да си захвърля телефона, но важното е, че успях да си редуцирам представленията и по този начин също мисля, че се отдадох по-пълноценно на снимачния процес. Актьорите, големите актьори, на които всички се възхищаваме – и европейски, и холивудски – когато започват подготовка за един филм, се занимават само с това. Нямат представления, нямат репетиции, с всичко странично се занимават агентите им. Те само работят върху ролята – ако се налага, променят външността си, напълняват, отслабват, правят си проучвания, свързани с ролята. У нас това е невъзможно.  

Кои бяха двата филма, които снима в последните два месеца?

Първият е с работно заглавие „Пепел върху слънцето“, Бо Калинов е режисьор , а вторият е на Павел Веснаков (един от режисьорите на сериалите „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“ – б.р.).