Мириам де Унгрия - за да си княгиня, не е нужна корона
Лилия Илиева 25 July 2019
Кога разбрахте, че е от царско семейство?
Разбира се, че знаех кой е. Но за мен той беше приятен и хубав мъж, с добри маниери, възпитан и забавен и интересен за разговор. Не бях специално впечатлена от факта, че е княз. Истината е, че когато започна връзката ни, много внимавахме. Не исках да се появявам по медиите. Исках да оставя връзката си в тишина и да запазим личното си пространство. Това ни даваше свобода. Но аз знаех, че наближава моментът, в който рано или късно информацията за нас ще излезе наяве. И имаше един момент, в който си помислих – ок, дали наистина искам да се боря за тази връзка или не. Защото когато се разбере за нея, ще стане по-сложно. И трябва да призная, че отстъпих назад. Защото не бях сигурна, че искам да... влизам в ситуация, в която... да има папараци наоколо. Но тогава Кардам ми каза: „Мириам – княгинята потропва с категоричен жест по масата помежду ни, – ако това между нас трябва да се случи, да се случи.“ И беше прав.
Как ви предложи да се ожените?
Не беше романтично. На около 30 години вече не е като да си тийнейджър. Връзката ни се случи естествено и като че ли веднага, все едно сме били заедно от векове. В онзи момент, през 1994 г., моят свекър беше поканен да се върне в България и това беше важно за семейството. Когато осъзнахме, че искаме да се оженим, решихме да изчакаме. Кардам го обсъди с баща си и му предложи той да вземе решение. За свекър ми беше много важно след 50 години извън родината му да се върне. За него това беше невероятно. И така че отложихме за известно време, изчакахме да дойде в България и когато се върна обратно в Испания, организирахме всичко. Кардам ми е казвал, че съжалява, че не е паднал на колене, за да ми предложи, но това е без значение, защото ние знаехме, че трябва да се оженим.
Как показваше любовта си към вас?
О, правеше го непрекъснато. Ние чувствахме любовта помежду ни от самото начало на връзката ни. Всичко беше толкова естествено, не ни беше необходимо да го показваме. Просто се случва и знаеш.
Помните ли кога дойдохте за първи път в България?
Да, в края на август 1999 г., малко след раждането на сина ни Борис през март. Първото ми идване тук беше невероятно. В България беше толкова красиво! Ходихме на Рожен, където има много хубав фестивал, пътувахме из страната… Беше много, много вълнуващо. След това взимах уроци по български и можех да водя основен разговор, не много интелектуален, но това беше преди доста години и за съжаление…
Защо решихте да живеете в Лондон?
Децата ми вече учеха в там. И някой ми предложи да направя изложба. Пазарът в Мадрид е разработен за бижутата ми и видях възможност да го развия и в Англия, а и е добра възможност да се съберем отново със синовете ми. Така че направих изложба, която се оказа много успешна. Беше през юни миналата година и след като свърши, попитах децата – какво мислите, дали да не дойда да живея тук и да се съберем заедно и да опитам да развия пазара. Те бяха толкова развълнувани и се зарадваха. Съгласиха се да опитаме. Помогнаха ми да намерим апартамент в хубав квартал, много близо до парк, с добро разположение, и се преместихме през август.