Мириам де Унгрия - за да си княгиня, не е нужна корона

Лилия Илиева 25 юли 2019

Снимка: Тихомир Рачев

 

Те всъщност вече са млади мъже.

Дааа, така е. На 20 и на 21. Невероятно е, защото когато заминаха за Австрия, за пансиона, бяха тийнейджъри. Сега живея с двама млади мъже. И двамата следват. Борис учи изкуство и ще завърши тази година, Белтран учи физика и е толкова талантлив. Невероятно е как идва в девет вечерта да ми обяснява за молекулите, частиците, звездите, черните дупки, а аз падам от умора. Но не мога да му кажа – остави ме на мира, толкова съм уморена и не знам за какво говориш. Защото той e омаян от това, което прави.

Имат ли идея какво искат да работят?

Да кажем, че са наясно повече какво не искат да правят. Но пред тях има много опции какво могат да правят, затова искам да продължат. Аз бях по същия начин – следвах история на изкуството и обожавах това, което учех, но не бях сигурна, че то ще ми е професия. Искам и за тях да е същото – да могат да опитат различни неща и да решат, когато се усетят готови.

Какви бихте искали да бъдат?

Искам да са човечни, да имат принципи, да бъдат с добри души, да са организирани, да пътуват – да са хора на 21 век, което не е лесно, защото има толкова посоки, в които можем да се развиваме. Най-важно за мен е да бъдат добри хора. И съм сигурна, че са. Те са прекрасни.

Говорите ли си за баща им?

Много. И е хубаво – и за тях, и за мен и това е начин да го задържим жив сред нас. Когато някой – княгинята преглъща – почине физически, той може да не умре, ако остане в сърцата на хората. Докато пазиш някого в сърцето и продължаваш да говориш за него, той продължава да живее. Той беше толкова любознателен, беше като енциклопедия. Удивлявах се къде е научил и прочел всичко. Много пътуваше, четеше. Аз също съм любознателна, но неговата любознателност беше невероятна. Децата ни също са любознателни. И аз винаги съм ги подкрепяла в това. Когато им беше интересно да разглобяват играчките си като малки, им позволявах, но им предлагах да се опитат после отново да ги сглобят. Никога не съм им забранявала да сърфират в интернет. Той е реалност и ако не гледат едно нещо вкъщи, могат да го гледат в къщата на някой приятел. Така че по-важно е да им дадеш инструментите, с които да боравят в живота си, да им обясниш с какво да внимават, да ги ориентираш какво е добро и какво е лошо.
Как се справихте с това да продължите нататък? Както всички. Имам ли план Б? Няма план Б – усмихва се, – човек трябва да продължи. Има още толкова неща, които има да учим.

Как изглежда животът ви сега? Какво правите?

Работя много, близко съм до синовете ми. Не е нужно да се грижа за тях, защото вече са големи. Понякога дори те се грижат за мен, което е хубаво. Живеем на едно място. Те учат, аз работя.  Но се стараем да прекарваме време заедно – или да ходим на културни забавления, или да вечеряме и обядваме, да се събираме с приятели, или да пътуваме. Намираме време, защото обичаме да сме заедно. В същото време аз съм тяхна майка. Не съм тяхна приятелка. Имаме естествена и много хубава връзка.

А какво друго ви прави щастлива?

Много неща. Аз съм позитивен и щастлив човек. Не можем да прекарваме остатъка от живота си, мислейки си за това, което ни липсва. Можем да продължим и да се радваме на това, което имаме. И да се учим, и да имаме спомените си. А аз ги имам – те са в мен и са ми помогнали да порасна като човек. Сега няма смисъл да ми липсват, защото вече съм на 55 години. Не мога да се върна назад във времето, когато съм карала колело в провинцията. Всичко, което е зад нас, ни помага да сме това, което сме сега. Хубаво е да можем да се връщаме в спомените си и да се учим от тях, но трябва да гледаме напред и да се радваме на хубавите неща около себе си. Нужно е да се опитаме да се наслаждаваме на сегашния момент. Не е лесно, но трябва да си даваме сметка, че животът минава ето така – щраква с пръсти, – така че трябва да учим и да имаме идеята накъде вървим, но да се наслаждаваме на сегашното и да виждаме какво имаме. И ако наистина искаме да видим хубавите неща около нас, те са много. Зависи от настройката ни.

Бяхте специален гост на 10-ата церемония на наградите за полет в изкуството „Стоян Камбарев“, дори участвахте в търга с ваше бижу. Дойдохте за това от Лондон, където сте била гост и на Бала на фондацията. Какво ви впечатли в тази кауза?

Деси Тенекеджиева ме покани и ми даде възможността да бъда част от нейния проект. Тя работи толкова усилено за нейната фондация и е много вдъхновяващо да имам възможността да промотирам млади талантливи артисти. Дарих бижу за търга, за да подкрепя и да допринеса за тази кауза.

*Според Търновската конституция синовете и дъщерите на българските цар и царица и техните съпрузи и съпруги са князе и княгини.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР