Пушек, който гърми

Моси-оа-Туня (Пушек, който гърми) е местното име на водопада Виктория на река Замбези между Зимбабве и Замбия. Имах щастието да усетя неговото вълшебство и да му се насладя отблизо и отвисоко – с полет с хеликоптер, както и по време на вълнуващо пътешествие с луксозния влак с парен локомотив Роял Ливингстън експрес

Петя Мургова, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ и страстен пътешественик с приключенски дух 12 юли 2019

Снимка: Петя Мургова, Bushtracks Africa press

Нашата обиколка започна от паметника на Ливингстън в западния край на водопада и премина по 77 стъпала надолу по една ниша в отвесна скала, много точно назована „Креслото“. Водачът ни – изискан зимбабвиец, подпомаган от знойна красива стажантка от Ботсвана, ни преведе за около 3 часа през различни места, където пред нас се заредиха едни от най- вълнуващите гледки. Водопадът Виктория е с дължина около 1,7 км и е разпределен на 14 тераси, всяка с различно име. Някъде по средата през терасите преминахме и през вечнозелената дъждовна гора – единственото място в света, където вали 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата.

За любителите на екстремните преживявания има няколко места, на които можеш да скочиш с бънджи, но определено най-екстремното преживяване е да се потопиш в Devil’s pool (Дяволския басейн), разположен на ръба на водопада. Оттам можеш да гледаш как водата стремглаво пропада надолу и преживяването е наситено с адреналин. Условието е да можеш да плуваш, но мисля, че са необходими и големи дози смелост и лудост, за да скочиш в Дяволския басейн.

Разходката с хеликоптер също е адреналиново преживяване и различен поглед към водопада, като имаш шанс да обхванеш величието му отблизо.

Роял Ливингстън експрес – сбъднатата мечта

Когато човек е в синхрон с мечтите си, енергията на вътрешното желание го отвежда право към тях и всичко се подрежда като от само себе си. И преди да разкажа за Роял Ливингстън експрес, ще спомена за една от най-случайните/неслучайни срещи в живота ми. Беше 1 април преди три години, когато видях, че моя позната фотограф е постнала във фейсбук снимка в Музея на восъчните фигури с Джерард Бътлър, когото много харесвам като мъж и актьор. За секунда си помислих, че много искам да го срещна някога – беше като светкавица в нощта, мигновена поръчка към Вселената.

По-късно вечерта на същия ден, докато вечеряхме с моя приятел в суши бара на ъгъла на Раковски и Царя, в един от най-задушевните моменти, вдигнах поглед и видях да влиза Джерард Бътлър и да сяда на пейката до мен на почти метър разстояние. Не мога да опиша смесицата от вдъхновение, почуда, срам, желание, страст и всички други бушуващи стихии, които ме завладяха, не знам как се озовах до него, хванах го под ръка и помолих приятеля ми да ни снима. Той се съгласи, а аз бях на седмото небе. Безсмислено е да казвам, че сложих снимката във фейсбук, като тя предизвика гръм от коментари и емоции, особено от приятелките ми. Винаги, когато се връщам към този момент, мисля какво предизвика сбъдването на мечтата ми и колко силно трябва да е едно желание или мисъл, за да се визуализира толкова бързо.

Така се подредиха нещата и с пътешествието ни с Роял Ливингстън експрес. Нямахме предварителна резервация, но с пристигането ни в хотела всичко сякаш следваше вълшебен сценарий. Намерихме 8 билета и така цялата ни група ме последва, за да сподели желанието ми да минем с влак по моста, свързващ Замбия и Зимбабве.
Изискванията за дрескод бяха първото нещо, което разбрахме. Дамите следваше да са с официални рокли или поли, по възможност да не са с отворени обувки, а за мъжете изискването беше да са с официален костюм или сако, без сандали и къси панталони.

Изчакахме в луксозна чакалня с огромни кристални полилеи и красиви фотьойли, стилен декор, озвучен от приятната глъчка на хора от цял свят, нетърпеливи да преживеят това пътешествие. Преминахме тържествено по червения плюшен килим, който допълваше празничното настроение, и прекрачихме вратите на Роял Ливингстън експрес, теглен от стар парен локомотив, който изглеждаше като изваден от роман на Жул Верн. Ентусиастите на тема релсови железници ще намерят доста причини да се възхитят на самия влак – симфония от пара, стомана, полирана боя, блестящ тик и луксозна кожа.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР