Следващият голям учител. ... Винаги съм му се възхищавала, винаги съм обожавала Мастера. Освен че е чудовищен артист, той е успял да се съхрани като човек. Надявам се, че и това съм усвоила от него – умението да не тая зло в себе си, да запазя душата си лека... На изпитите в НАТФИЗ се явих с монолог от „В полите на Витоша“ на Яворов. Разбрах, че Стефан Данаилов е играл в тази пиеса навремето, и ме връхлетя паника, защото осъзнах, че отношението му ще бъде съвсем различно и много по-критично. Страх, ужас, треперене... Издържах изпитите, включително и последния кръг, който е пред публика. На другия ден отидох на т.нар. стена на плача пред Академията, където изнасят списъците с резултатите от изпитите и класиранията. Гледам, гледам – няма ме. Въобще в целия списък. Нито сред класиралите се, нито сред резервите. Втори път гледам – пак ме няма. Не можех да повярвам, че чак толкова зле съм се справила, че дори не са ми написали двойката. На третия път видях, че съм на първо място. Бях супер развълнувана, дълго време не можех да се овладея и да се обадя на майка ми.

Тя ли ти е най-близкият човек? (Майката на Радина, Искра Владимирова, е продуцент в btv – б.р.)

Тя винаги е вярвала в мен. Родителите ми са се разделили, когато съм била много малка и с баща ми (Мирослав Боршош – б.р.) станахме близки доста по-късно. Но аз съм дете, израснало с много любов и грижи. Адски привързана съм и към дядо ми по майчина линия Владимир, който ме е отгледал. Другият ми дядо е унгарец, оттам идва и по-необичайната фамилия.

Имаш и две сестри, нали?

Да, по-малки от мен. Лора и Матеа. След като не успя с мен, баща ми насочи към тях амбициите си да стават шампионки по ендюранс. (смях) Това е дисциплина в конната езда. Баща ми е бил и продължава да бъде състезател по конна езда. Научих се да яздя на 11-12-годишна възраст. Когато яздя, сме само аз и кончето. Пречистваща емоция!

Защо не опита да се състезаваш?

Исках да си запазя чиста любовта към конете, да не я превръщам в състезание, в спортна злоба. Исках да си запазя и правото на тези малки бягства от целия свят. Това е нещо толкова лично и сакрално. Не искам да е спорт. Казах на баща ми, че за нищо на света няма да го направя. Така че сега той опитва с Матеа и Лора. Матеа язди вече, но Лора е още малка.

Какво правиш, когато излезеш от репетиции или от представление вечер?

Като настъпи вечерта – всичко приключва!

Как така всичко приключва, Радина?! Ти си на 21.

Да, но след представление си толкова изцеден, че нямаш сили за нищо, освен да си легнеш, а след репетиции предпочитам още малко да си помисля за ролята, за героя. Аз съм страстен шофьор и много обичам да шофирам. Дядо ми ме научи, когато бях доста малка, и взех книжка веднага след като навърших 18. Качвам се на колата и си обикалям, мисля си. Ако видиш как изглежда моят екземпляр на пиесата, която репетираме... Различните реплики и ремарки са оцветени в различни цветове, навсякъде има стрелки, звездички, други знаци, описала съм си задачите и дори имам легенда кое какво означава. Като приключенска карта е.