Христо Мутафчиев - този така харизматичен пън

Премиерата на книгата за него приличаше на черна комедия с участието на една балдъза и няколко приятели

Адриана Попова 06 април 2019

Може би защото не познавам Христо Мутафчиев, не съм го намирала за много... много приятен човек, да речем. (Предстоеше ми да разбера, че самият Христо се определя като „пън”.) Не познавам и повечето му роли, а от гастролите му по телевизията ми е останало впечатлението за прекалено шумно присъствие и един леко дразнещ глас. До петък вечерта, когато стана ясно, че и други намират гласа му за дразнещ. Той самият го определя като „секси”.

В петък вечерта в театър „Азарян” беше премиерата на книгата „Черно на бяло” с размисли за живота на Христо Мутафчиев, с факти и снимки от същия този живот, личен и професионален, книга, написана от Теа Денолюбова и издадена от „Колибри”.

В петък вечерта Христо Мутафчиев отпразнува пред пълна зала 50-ия си рожден ден. Излезе на сцената в инвалидна количка и с усилия направи няколко стъпки към дивана, на който по-късно седна и Теа, както и актьорите и приятели на Христо - Веселин Плачков, Петър Калчев и Асен Мутафчиев, за да четат от книгата. За пояснение - Асен е син на Христо от връзката му с Лиза Шопова, той има и дъщеря Ая от съпругата си Елица, която е с него в най-трудните му мигове.

А най-трудният миг за Христо идва на 26 октомври 2010 година, когато получава инсулт. От него му остава парализирана лява половина на тялото и голяма благодарност към Стефан Вълдобрев, който тогава е до него и прави първите крачки за спасяването му. В петък Вълдобрев излезе на сцената, имаше китара там, и изпя „Тази песен не е за любов”. Кой да му повярва!

Любовта обяснява Христо в голяма степен, една луда, неистова любов към живота, която може и теб да накара да заобичаш пустото живеене. Призна го Теа Денолюбова, която, освен записвач и литературен гид в живота на Христо, е и негова балдъза, сестра на Елица. Книгата е продукт на шуро-баджанащина, обобщи Теа, обаче това се оказа за добро, защото двамата си разменяха в залата на театъра такива солени шеги, както могат да го правят само много близки хора. Христо, изглежда, носи, освен на инсулт, и на тежък черен хумор, във всеки случай се забавляваше с видеото, записано от един от най-близките му приятели и отсъстващ от залата поради спектакъл същата вечер - Станимир Гъмов. Гъмов: „Известно е, че съм му любим, но дали като актьор или като монтьор...”

Христо е човек, който на въпроса как си, отговаря – аутопсията ще покаже. Който няма нищо против да го наричат инсултаджия, той даже празнува инсулта си. Който оцелява, за да дразни хората, „понеже много ги обичам”. Който, ако му затворят вратата, влиза през прозореца. Бил малък, когато майка му, която работела в месокомбината в Карлово, донесла у дома две големи щафети луканка. Изял ги сам и влязъл в болницата със салмонелоза. Бил голям, когато - вече в инвалидния стол - седнал с ябълка над главата в очакване на стрела, която да прониже - ябълката или главата. Това се случило съвсем наскоро - в шоуто "Нощ на звездите" на приятеля му Енчо Кирязов, който също беше в театър "Азарян" и подари на Христо "една чаша, която много хора търсят - Граала".

Според Теа: „Човек не може да си представи, че от такъв ръб може да се получи такава мила книга.”  

Ето как отговаря Христо:

Какво е за теб семейството – всичко, от което имам нужда.

Близките ти – обичам ги.

Децата са – сърцето ми.

Този човек продължава да обича дозата хероин, която получава от публиката под формата на аплодисменти. Животът му е в черно и бяло - „не обичам бозавото”. Доброто настроение е част от него – чисто статистически шансът да не е на кеф е 0,0001% (твърдение на Теа). Един от любимите му спомени е, когато Елица го завела в Морската градина на Варна и си поръчали калкан на пара. Не обича на масата да му мирише на нелюбов, обича миризмата на печено пиле да го посреща на прага, обича сирене и ракия, и, без фалш, моля, дори ако прилича на добро възпитание. Колкото е лесен за обичане, толкова е труден, казва Теа. А балдъзите знаят най-добре.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР