В пиесата героят ти казва, че не харесва „кокалести жени, а крави с вимета“. Ти какво мислиш по въпроса?

Това са реплики на героя ми, да. Моят идеал е моята жена – Радина. Тя е красива, умна, елегантна, много чувствителна, много обичаща. За мен е изключителна. Партнира ми добре, вече и на сцена. Ние ако не си партнираме добре, няма да сме двойка. Ако е по-пълна, ще я харесвам по-пълна, ако е по-кокалеста, ще я харесвам по-кокалеста. Минали сме през тези периоди и знам, че я харесвам и така, и така.

Четох някъде, че ви предстои сватба.

Не сме залагали такива неща като дата, но не е невъзможно. По-скоро си мислим за още едно дете. Няма нищо лошо в това да узакониш една връзка, но аз вярвам, че всичко идва с търпение. И за това трябва търпение. Трябва да изчакаш точния момент и за тая крачка. Както когато съм скачал от много високо в морето и в Дунава, не скачам директно в морето от 15 метра просто ей така. Отивам, съсредоточавам се, стоя, дишам, успокоявам се, представям си скока няколко пъти, репетирам го. И когато ми се случи в главата, тогава го правя. Аз съм много интуитивен. И се старая да следвам интуицията си, да й се доверявам и да я развивам. В момента приоритет на интуицията ми е „Любовникът“. Натам съм я насочил.

Би ли включил някой от синовете си в своя постановка?

Деян участва в масовката на „Хъшове“ от години. А Христо е много малък. Вози се два или три пъти на кабинковия лифт на Витоша и се е „побъркал“ на тая тема. С това се занимава по цял ден всеки ден от няколко месеца. Между хиляда и осем хиляди пъти повтаря „кабинков лифт“. Рисува кабинкови лифтове, пее си за кабинковия лифт. На телефона ми избира да гледа документални кадри на кабинкови лифтове. Всяко нещо нарича кабинка, кабинков лифт, лифта кабинка. Даже братът на Радина му направи за Коледа макет на кабинков лифт с въже, с кабинки. Той е моето индианче. Решил съм да не го подстригвам, да има много дълга коса, да стане с плитка, като индианец, защото е много красив. И да му се радвам. Много ще ме кефи. Като стане на 5 години, на рождения му ден ще го подстрижа, до кожа.

Да става мъж?

Точно така. От петгодишен нататък го почвам със здраво юркане. Нали съм ти казвал според тибетците – от 0 до 5 години детето е цар, от 5 до 10 е работник. Трябва да му скъсаш задника от работа. И от 10 до 15 вече може да борави с материята и се отнасяш с него като с равен. Оттам нататък той казва какво да правиш.

С Деян, големия ти син, така ли се отнасяше?

Не сме го възпитавали по тази схема, но е получил добро възпитание от всички нас. Той е емоционално момче, което е прекрасно. Свиреше дълго време на китара, сега е на 13 години и няма толкова време. Не се е отказал, но в момента, общо взето, страстта му е във футбола. Вратар е на Левски Раковски. Хубаво е, че не е от децата, които се крият някъде в себе си. Дори говорих със заместник-директора му, който ми каза – да, аз харесвам по-буйните момчета, дори необуздани, разсеяни и емоционални, но виждаш в очите му какво му е в душата, какво го вълнува. Докато, каза, има едни по-затворени, които стоят и гледат и те са по-така... Сега, разбира се, всичко идва от родителите, но той така се изрази, мен повече ме е страх от тези деца.

Какво е отношението ти към Свети Валентин?

Както се казва, да го почетем празника с любов. Не съм мислил за изненади. Аз харесвам празниците и обикновено правим парти вкъщи, ходим да вечеряме или излизаме навън. Обичаме да споделяме нашата любов и с близките си.

Как мислиш да отбележиш рождения си ден? Тази година ставаш на 45.

Цифрите за мен нямат значение. Важното е да се чувствам добре. И се надявам да съм на някое хубаво местенце, защото това е 27 август все пак, краят на лятото, много красив месец. Не се чувствам специален, че да се отнасям към себе си по специален начин.