Снопове слънчеви лъчи улавят усмивката на Деница Гергова, докато ми показва новооткритото пространство за култура и изкуство „Оборище 5 – Галерия и зала“. Последната ни среща беше преди шест години в Музейната галерия за модерно изкуство, в която Дени доведе артисти като Питър Блейк, Хънт Слонъм и Диана Пикасо – внучката на Пабло Пикасо. Там имахме удоволствието да видим творби на съвременни хитови имена, сред които Деймиън Хърст и Джеф Кунс, и оригинални графики на Пикасо, Матис, Миро, Дали, Шагал и Уорхол.

Още когато затворихме предишната музейна галерия за модерно изкуство, очаквахме да се преместим тук – разказва моята красива събеседничка, – но имаше много казуси със строителството, с разрешителните. Обявен беше конкурс с условие това пространство да е свързано с култура и да е публично достъпно. Собственик е Католическата църква. От многото кандидатури са избрали моя проект и ни предоставиха двете зали под наем. Искам да обърна внимание, че „Оборище 5 – Галерия и Зала“ са две пространства. Първото, в което гостите ни попадат веднага щом влязат, ще бъде домакин на различни корпоративни събития, семинари, лекции, концерти, в ексклузивни случаи и на изложби. На сайта www.oborishte5.com ще има информация за това. Тук се е помещавало Музикалното училище и са учили всички най-големи музиканти. Залата може да се похвали с една от най-добрите акустики в цяла София. Реставрирана е специално. От години не е била достъпна и в момента е отворена за публика. Бихме работили с всеки, който има интерес да се случват културни събития в София. А на ниво минус едно е същинското изложбено пространство, където ще се случват изложби, срещи с колекционери, продажби на картини, артателиета и обучения, тоест ще продължи нашият бизнес от Оборище 10.

С какво привлече вниманието ти това пространство?

То ме намери само. Фирма, близка до нас, се помещаваше тук дълги години и имах възможност да се убедя, че сградата е уникална. Строена е преди почти век, през 1923 г. Не беше използвана две десетилетия, таванът беше изкривен. Укрепването и реставрацията отнеха почти две години. Гипсовите орнаменти бяха свалени, патинирани, боядисани в цвят старо злато, после поставени отново. Вратите също бяха реставрирани и както виждате, не напълно, за да се съхрани духът на сградата. Има много интересни стенописи – на влизане в „Оборище 5 – Галерия и Зала“ ще видите барелеф на Ватиканския лъв, при рецепцията на съседния вход има красив стенопис на Дева Мария. От другата страна е и параклисът на Католическата църква. Така че за мен това място е свято и свещено, защото тук се възпяват божествените сили и енергии. А работата си тук, свързана с изкуството, възприемам като мисия.

Да, част е от постоянната ни колекция. Има графични произведения на Миро, на Шагал, на Пикасо и на Дали. Тя е от модерния период, който завършва някъде през 50-те години на XX век, преди попартът да стане много популярен в Англия и в Щатите. Всички творби тук са предназначени за продажба. А горната зала открихме с изложба на Стивън Уилсън – млад съвременен американски художник. Изложбата му е обединяваща за галерията и залата. Колекционерите по света се насочиха към този вид изкуство – стрийтарт. Става въпрос за едни млади художници, около 20-25 на брой, прохождащи на Запад в момента. Имената им са все още неизвестни, но правят уникални неща и се продават много добре в Щатите. Вдъхновяват се от попарт, фешънарт, консепшуъларт, от всяка форма на съвременно изкуство. И са много предизвикателни и провокативни. В момента има голямо търсене на творбите им. Клиентите спряха да купуват модерно изкуство. Купуват улично изкуство.

Значи имаш планове за конкретни художници, които да бъдат представени тук.

Определено имам и те са именно за тези млади артисти, за които говоря. Преди 5-6 години, когато отворих галерията, основно се продаваха модерните майстори от началото на ХХ век – Пикасо, Дали, Шагал. Артпазарът много се промени и в момента фокусът, както казах, е върху стрийтарт или уличното изкуство. Това са младите хора и техният поглед, начинът, по който те илюстрират живота, средата. Самата аз обожавам съвременното изкуство. Вкъщи имаме творби на Деймиън Хърст, на Аниш Капур, който е сред любимите ми скулптори. Много харесвам съвременно индийско изкуство и непопулярното древно индийско изкуство. Модерните художници не са моите. Въздействат ми картините на Стивън Уилсън, защото имам връзка и с модата. Детската ми мечта беше да стана топмодел, да дефилирам за големите дизайнери, но за съжаление в този живот не успях.

Спомена артателиета и обучения.

Ще продължим с училището за рисуване за деца в събота и неделя, което организирахме в Музейната галерия. Целта му е да запознава децата с модерните съвременни форми на изкуство и впоследствие да прилагат това, което са научили. Надявам се да правим лекции и курсове и за възрастни. В Royal Academy of Arts of London например всеки понеделник има drawing – събират се 10-15-20 човека, на които им е интересно, и рисуват в галерията. В четвъртък има лекция по история на изкуството. Разглеждаш картините и ти се говори за тях. Надявам се в България да намерим добри експерти за това. Голямата ми идея е да поканим и световни лектори, които в събота и неделя да правят уъркшопи за хора, интересуващи се от история на изкуството, от колекциониране, от това как да стартираш и да управляваш галерия, какво е съвременно изкуство. Аз съм била на специализации в Ню Йорк, в Сотбис и Кристис. Вечер след работа хората се събират и разговарят, правят презентации на големите художници, организират големи аукциони.

Между откриването на „Оборище 5“ и закриването на предишната галерия минаха шест години. Раждането на втората ти дъщеря Нарая ли беше причината за тази пауза?

Отчасти. Затворих „Оборище 10“ малко след раждането й. Много пътувахме тогава със съпруга ми. Двете ни деца бяха малки. И реших, че трябва да се отдам на семейството си, да го балансирам, да го стабилизирам, да се укрепят и заздравят нашите връзки. Сега Нарая е в първи клас, Ситара – в четвърти. Имат си среда, отговорни са. Аз имам и много помощници за отглеждането им, разбира се, и мисля, че съм готова отново да се включа в по-социален живот.