Как усещахте задачите си като родител?

Никога не съм имала страхове за образованието му, за налагане на определени принципи. Единствено съм се стремяла да му показвам много обич и съм знаела, че това е най-важното и ще породи свободата му, ще му даде правилното самочувствие. Много съм го прегръщала, целувала, хвалила, поощрявала, защото вярвам в това.

Не ви ли ревнуваше, не мразеше ли театъра заради вашите отсъствия?

Той отрасна в театъра. С мен през седмицата и с майка ми в събота и неделя. И тя беше актриса, в театър „Възраждане“, и го взимаше със себе си на детските съботно-неделни представления там. Никога не е ходил на детска градина. Баба ми също помагаше в отглеждането. Аз още много малък го взех в „Медея“, шестгодишен играеше сина ми, когото аз в ролята на Медея убивам на сцената. Обожаваше този момент и казваше – нямам търпение да дойде време да ме убиеш. И на турнета е бил с мен с „Медея“, във Франция. Убивах сина си на сцената и детето беше щастливо.

Оцеля.

Оцеля от майка си и сега е добре. Той самият ми е казвал, че е бил много щастлив с мен в детството си, защото и аз бях доста буйна, шантава. С него съм се държала като дете, не като майка. По-леко сме я карали в нашето семейство. Безобразно свободно съм държала сина си и най-много се радвам, че възпитах у него огромна вътрешна свобода и абсолютната убеденост, че няма невъзможни неща. Той е устремен, но с една особена лекота. Не е от тези тежко амбициозни хора. Радва ме, че е и много добър човек. Даже прекалено. Много се раздава.

На кого се е метнал?

Много прилича на мен. Но пък обича да остава сам като баща си.

Четох, че и вие в детството си сте била привързана към самотата.

Бях болезнено срамежлива почти до 18 години, изцяло затворено дете. Светът навън ме ужасяваше. Когато някой съсед ми кажеше – добър ден, Диана, не спях цяла нощ, плачех. Струваше ми се ужасяващо, че някой човек ме е погледнал. Толкова ме беше срам.

Не е ли странно за дете на актьори?

Баща ми събираше почти всяка вечер актьори от софийските театри, тогава аз си взимах възглавницата и се скривах под леглото. Оставах там цяла нощ, за да не ме види някой.