Откривам режисьорката Диана Добрева на репетиция на „Одисей“ – спектакъла по поемата на Омир, заради който Драматичният театър е затворил вратите си през януари и февруари. Така близо 50-те актьори, въвлечени в него, могат да репетират спокойно, включително и на голямата сцена.

Диана Добрева влиза в театъра „по наследство“. Майка й и баща й са актьори – Стойно Добрев и Елизабет Карагеоргиева. Прави го късно, след като се е омъжила и родила сина си, завършила е френска филология в Софийския университет, специализирала е история на изкуството в Сорбоната. На 26 години започва да учи в театралния колеж „Любен Гройс“. През последните години по-рядко играе на сцената и повече режисира. За „Медея“ получава награда „Аскеер“ за режисьорски дебют, както и Гран При на фестивала в Авиньон. С „Къщата на гнева“ печели „Аскеер“ за най-добро представление през 2015 г. Две години по-късно поставя „Калигула“ в Народния театър, в който Деян Донков прави великолепна разголваща роля, а в края на миналата година режисира разтърсващия спектакъл „Бащата“ – с него Владимир Пенев отбеляза 60-годишнината си. Има и трети „Аскеер“ – за постановката „Вълци“ по „Трънски разкази“ на Петър Делчев.  

Диана Добрева обяснява, че с Александър Секулов, драматурга на Драматичен театър Пловдив, отдавна обсъждат идеята за Одисей, за пътуващия, търсещия, прекосяващия граници човек като емблема на съвремието. „Човекът вече е в процес на непрекъснато преместване. Нашето театрално пътуване обаче е по-скоро пътуването на духа. Вътрешният път към себе си, любопитството към непознатите земи на сърцата ни“, казва Диана, която ми напомня белгийската писателка Амели Нотомб с иконично бялото й лице и винаги яркото червило. Преди години филмов критик от сп. „Варайъти“ нарече Диана „актрисата с големи тъжни очи и лице като модел на Модилиани“. Беше я гледал на фестивала в Карлови Вари във филма с нейно участие „Маймуни през зимата“. Някаква тъга има в това лице и една упорита красота, която червилото подчертава.

Кога открихте червилото като акцент?

Аз се омъжих рано, на 22 години. И родих сина си. След като родих, започнах да се гримирам.

След това сте взели и решението да станете актриса.

Преди това учих френска филология в СУ, история на изкуствата в Париж. Опитвах се да избягам от театъра, може би под влияние на баща ми.

Защо? Струваше му се неблагодарна професия ли?

Може би се е страхувал да не бъда наранявана, защото в тази професия можеш да бъдеш доста нараняван. Струваше му се, че ако се занимавам с нещо друго, ще живея по-спокойно. И затова дълго време се опитвах да избягам от театъра, въпреки че в сърцето си винаги съм знаела, че искам това. Един ден се събудих – на следващия трябваше да започна високоплатена работа в едно посолство, и си казах, че или ще отида на работа и ще тръгна по тоя път, или започвам да се занимавам с театър. След деня, в който взех решението, всичко се разви стремглаво бързо. Още през първите дни в „Любен Гройс“ отидох на кастинг в театър „Сфумато“ за прословутото представление „Черното руно“ и ме взеха веднага.

Как реагираха близките ви хора на решението да станете актриса?

С майка ми дълго време криехме от баща ми. Но той срещнал Цветана Манева на улицата, която казала – дъщеря ти е при нас, и някакви похвали. Съвсем добронамерено. Баща ми се ужасил: как дъщеря ми, защо, тя не се занимава с това. Малко му беше криво, но после много се гордееше. Заличихме бързо страховете му.

Мъжът ви подкрепи ли ви? (Диана е омъжена за сценариста с легендарно чувство за хумор Ангел Еленков-Аци, герой от книгата на Калин Терзийски „Алкохол“, измислил заглавието на предаването „Хъшове“, поддържал сценарно „Господари на ефира“ и „Комиците“, Мартин Карбовски, който му е близък приятел, тайно събира и явно издава книжка с най-остроумните есемеси на Аци – б.а.)

Мъжът ми ме подкрепя във всичко. Казва – ако от утре решиш да ставаш олимпийска шампионка по вдигане на тежести, абсолютно ще ти се доверя. И знам, че ще успееш. Но засега (смее се) театърът ме има цялата, влизам от представление в представление и нямам време да измисля някоя щуротия.