Наричат вокалистката на индипоп групата „Казка“ Александра Зарицкая украинската Адел. И не само заради по-пухкавата й фигура, а и заради умението да вкара максимум емоции в песните си.

Песента „Плакала“ на „Казка“ се превърна в мегахит, а ние не спираме да се питаме защо плачат тези толкова красиви украинки от клипа, който се радва на сериозна ротация по MTV и VH1. „Плакала“ е първата украинска песен, която влезе в Топ 10 на световната класация на Shazam. Видеото на песента вече има 80 милиона гледания в YouTube.

Оказва се, че вдъхновението за текста на „Плакала“ идва от случайна среща на улицата. Текстописецът Сергей Локшин среща своя позната, която плаче, след като се е скарала с приятеля си. След 15 минути момичето изведнъж спряло да плаче с думите „Добре, утре ще го мисля“. Така че песента е за силата на жените, които умеят да се отърсват от лошите емоции, да възкръсват с плач след тежки моменти. Символ на това е теменужката, която всички участнички в клипа държат в ръце на финала.

Жените не са професионални модели или актриси, а обикновени украинки, избрани с конкурс, организиран в инстаграм. Те са на възраст от 4 до 70 години.

Солистката на „Казка“ Александра Зарицкая е на 26 години и въпреки че от 5-годишна пише песни и ги изпълнява пред семейството си в измислени от нея сценични тоалети, се вслушва в съвета на майка си и баща си, които искат да я видят юристка. Което не е толкова чудно – така или иначе цялото семейство е свързано с правото: бащата е адвокат, а бабата на Александра повече от 40 години работи като съдия.

Кумир в света на музиката за Зарицкая е Риана – заради бойния й характер. Тя също воюва за мястото си на сцената. Явява се в „Гласът на Украйна“, където обаче не се чувства достатъчно талантлива на фона на останалите участници. Не печели надпреварата в предаването, но не се предава и съвсем скоро отново напомня за себе си, този път с групата „Казка“. Преди да я създаде, в периода между загубата в музикалното шоу и новото начало, Александра работи като певица в караоке бар. Среща се с всякакви хора – бедни и богати, трезви и пияни, добри и лоши. Но се научава да цени труда на всички и до ден днешен оставя минимум 10 процента бакшиш на сервитьорките. Работата й в бара не е от най-леките: от 9 вечерта до 6 сутринта тя пее заедно с посетителите. Но идва 2017 г. и „Казка“ е факт. В състава й влизат Никита Будаш – китара и клавиши, и Дмитрий Мазуряк – духови инструменти.

Групата опитва силите си в X Factor, както и в „Евровизия 2018“. После „Плакала“ ги изстрелва към върховете на слушателските предпочитания в много страни, включително в България.

С възхода на „Казка“, което в превод от украински означава приказка, на Александра й се налага да си припомни правото. Идва време да се подписват сериозни договори. Тогава й помагат бащата и бабата юристи, които преглеждат внимателно договорните документи за подводни камъни. „Всичко беше наред и нямаше клаузи от типа „да не забременява“, казва Александра. „В моя договор имаше такава точка и аз подписах“, шегува се Никита Будаш. В договора на Александра няма клауза за хранителния й режим, но от 2014 г. тя напълно доброволно е вегетарианка.

„На руски ли пеят тази песен? Преведи ми, моля те!“, обръщам се почти заповеднически към майка ми, когато за първи път чувам „Плакала“. Майка ми, която съвършено разбира руски, се заглежда в телевизора, от който точно в този момент се лее песента на „Казка“. Отвръща ми, че не разбира нищо от думите, но пък музиката и сцените, които се редят една след друга, говорят красноречиво. „Не са нужни думи – казва ми тя. – Просто слушай, песента е хубава“. В следващите дни „Плакала“ щеше да изскача от телевизора ми, от радиото в колата, в магазина или когато нечий телефон иззвънява с нея. Това че не знаем украински, не пречи на емоциите и на посланието: „Стига сме плакали, момичета, ще го мислим утре.“